Рашко Младенов – реформист или турист в Министерство на културата?

Да си пази здравето, пожела Вежди Рашидов на новия първи в Министерството на културата – Рашко Младенов. Доброто състояние на духа и физиката на първите хора в едно общество винаги е от жизнена важност. А и управлението на едно предприятие, ТКЗС, министерство, правителство или царство е за физически, психически и морално здрави личности, тъй като натоварването е многократно по-голямо от това на един, хм… артист, зает с експозицията на собствената си особа в света на естетичното. Но пък сме виждали немалко закичени с власт държавни мъже, влезли в управлението, за да решат свой личен проблем или своето бъдеще въобще. Затова сега, когато на върха в културата стъпи нов човек, се питаме как ще управлява: като феодал, капиталист, реформист или най-обикновен турист.

Рашидов има основание за препоръката си към Младенов. Докато бе начело на министерството, той заболя от рак на гърлото и получи съчувствие и от най-разпалените си противници. Но след като оздравя, министърът продължи със същия административен стил: ремонтира „реформата“, но не и институциите; продължи със строежите на крепости и със съкращенията на служители… Министърът се разболя, а културата не оздравя.

Какво толкова би могъл да свърши за толкова кратко един служебен министър на културата, коментират някои снизходително назначението на Рашко Младенов. Целта на служебното правителство обаче не е единствено да подготви демократичното провеждане на изборите за нов парламент. То има на разположение всички лостове за управление на държавата – с изключение на възможността да прокарва нови закони, което няма как да стане, защото няма парламент. Ако има воля, Рашко Младенов би могъл да направи завой в културата, вместо да се въздържа от резки движения и да дреме кротко на едно от шофьорските места в държавната машина.

Младенов има опит в културния мениджмънт: това, че е горчив, е от голяма полза за сегашното му управление. Като човек с житейски опит и познания в две сценични изкуства, той би могъл да започне първо с въпроса важна ли е културата за държавата, има ли въобще нужда държавата ни от култура – защото дотук това не е заявено, караме я някак по инерция, излетели без посока от тоталитарния период.

Ако културата все пак бъде обявена за държавна политика, следва съставянето на стратегия за действие – във всички области, не само в сценичните изкуства. Трябва да бъде изречено съвсем ясно: коя култура ще бъде подкрепяна – евтината, която вкарва пари в хазната, или високата, която развива мисленето и изкуството. Това решение ще има огромни последици върху културата на нацията ни, която е все по-далеч от науката, просветата и ценностите на една европейска държава.

Дотук се налага да изясняваме проблема с (не)културата от подтекста на обяснения от сорта на „най-добрите ще печелят повече“. „Най-добрите“, впоследствие се оказа, са майсторите на халтурата – това е философията на наложената „реформа“ със субсидия, базирана на 1 спечелен лев. А за бизнеса в театъра най-важна е телевизията. Разбира се, има и изключения – но те са извън „политиката“ на Министерството на културата, вървят въпреки нея.

Но дори без да се захваща с генерални промени, нека в началото на рашко-младеновото участие във властта да му напомним накратко какво има за вършене в културата.

• Книгоиздаване: да работи за намаляване или премахване на 20-процентния ДДС върху книгата и печата (това е най-реформираният сектор в българската култура и от него министърът би могъл да заеме много идеи за управление в останалите изкуства); да изпълнява и сега съществуващата програма за закупуване на нови книги за библиотеките, като стартира кампания за популяризирането ѝ;

• Галерии и музеи: да завърши Квадрат 500; да го превърне в световна културна дестинация, канейки големи чужди куратори, които да предложат нов поглед към наличните колекции; да насрочи конкурс за директор на НИМ; критерий при избора на директори да е в концепцията им да бъдат заложени изложби с послание, а не просто да бъдат чиновници и да редят картини като в офис;

• Театри: да не насърчава количеството, а качеството; да извади бизнеса с „мечките“ от държавното финансиране; да създаде условия за съществуване на частните трупи извън „мечия театър“;

• Опери, симфонични оркестри, балет: същото като в театъра;

• Администрация: да върне децентрализацията в изкуствата; да използва държавни лостове за привличане на меценатите в културата; да не прилага двоен стандарт в общуването си с медиите…

Макар да е в министерството за 2 или 3 месеца, Рашко Младенов би могъл поне да започне с част от тези неща. Творците отдавна не се интересуват от политическата принадлежност на своя министър – както и все повече хора във всички области на нашето общество. Младенов би могъл да стане носител на промяната. И ако не започне с последното – със съкращенията, както направи при една друга „реформа“ навремето – възможно е творците да настояват той да бъде титуляр на върха в културата и в следващото правителство.

Новият министър на културата все пак може да реши „да си пази здравето“. Междувременно ще „подкрепя“ културата, приемайки министерски почести с посещения в зала „България“ и Народния театър. Докато не започнат да освиркват букета от него.

Вижте още: КУЛТУРАТА ЖИВЕЕ В МИНАЛОТО, НО БЕЗ ЛЮДМИЛА ЖИВКОВА

НАЙ-ДОБРИЯТ МИНИСТЪР В КУЛТУРАТА