Расист ли е Имануел Кант?

Дебат върху „расизма на Кант” тече в Германия, след като историкът Михаел Цойске заяви в интервю по „Deutschlandradio Kultur”, че в антропологичните си трудове философът Имануел Кант поставя основите на европейския расизъм. Авторът на книгата „Робството – една история на човечеството” („Sklaverei – eine Menschheitsgeschichte“) коментира по повод протестите и свалянето на множество паметници в САЩ и Великобритания, че се надява „събитията не да отминат, а да се постави началото на културна революция“.

Темата за расисткия елемент в учението на Кант в момента се обсъжда активно и публично в медиите от представители на академичните среди, защото са поставени под въпрос възгледите на философа, поставил основите на модерното мислене.

Дебатите, провокирани от изказването на Цойске, се основават върху по-слабо познати трудове на немския философ – става дума за текстове върху природознание и антропология, публикувани от Кант през 70-е и 80-е години на XVIII век, в които формулира теория за расите. В тези свои студии Кант застъпва тезата, че всички хора имат общ произход, но с течение на времето заради разнообразните климатични условия са се развили различно, така че впоследствие се формирали четири раси: бели, индийци, черни и американци. Тези „раси“ се разпознавали по ясни отличителни наследствени белези, които в случаи на „междурасово” поколение можели да се смесят. Главният интерес на Кант в трудовете му е не толкова политически, колкото в сферата на науката, антропологията и природознанието. За него важно е да изследва какви разлики съществуват между хората, как възникват и как науката може да ги обхване.

Фокус на наблюденията му са външните белези на „расите“, на които философът приписва определени характеристики. Кант твърди, че четирите „раси“ се различават по проявата на разумност, умението им за концентрация и развитие на културата. В унисон с познанията и вярванията на своето време, немският мислител си позволява да предположи, че най-добре по тези критерии се представя бялата раса, след която следват индийците и чернокожите, докато американското коренно население заема последно място в редицата.

Именно тази позиция на немския философ дава основание днес много негови съвременни колеги да го определят като „расист” в модерния смисъл на тази дума. Но според техните опоненти да се описва един автор от XVIII и XIX век като расист, означава да се прилага закон със задна дата – понятието расизъм е рожба на ХХ век.

Има основания обаче и в аргумента на „обвинителите”, че Кант не е просто „дете на своето време“, повтарящо като папагал пасивно разпространените предразсъдъци. Според тях той има активен, самостоятелен и подробен принос към развитието на идеологията на расите и самият той смята това за важна част от работата си. Кант представя позицията си за расите в рамките на интелектуални диспути с автори като Йохан Готфрид фон Хердер, който отхвърля теорията му.

Истинският проблем всъщност е как трябва да бъде четен Кант днес. Става дума за философ, който от една страна формулира универсална етика на свободата и равенството, а от друга – йерархична теория на расите. Дали философът, който казва, че „ако загине справедливостта, човешкият живот няма да има вече никаква стойност”, трябва да си остане на своя недостижим пиедестал? Или Кант трябва да бъде отхвърлен заради расовата му теория, която предполага, че моралният императив се отнася изключително за белите хора, а останалите са „унтерменшен”? Дали постулатът му „Всеки е длъжен да признава човешкото достойнство на всеки човек” важи наистина за всички хора, или е ограничен според принадлежността им към определена раса?

Повечето от дебатиращите стигат до компромисното разбиране, че Кант трябва да се чете в неговата амбивалентност и неговата практическа философия да се приема също толкова сериозно, колкото неговия расизъм. В съчетанието и връзката между двете би могло да се постигне ново, по-модерно разбиране за „чистия разум” на човечеството. Още повече, че в късните си творби немският мислител е преосмислил идеята за расата и я е ревизирал. Той самият се е „отучил” от собствения си расизъм, което значи, че това е постижимо и за цялото днешно общество.