Раят на литературния фундаменталист

Винаги съм харесвал Панаира на книгата в НДК. Не че се хвърлям в трескави покупки или съм книжен фанатик, който примира при мисълта за огромни купове от любими заглавия. Просто е някак приятно да се разхождаш навред, да разменяш по някоя дума с издатели и случайно срещнати познати, а току да намериш нещо, което не си и подозирал, че е излизало на български.

Във вторник (8 декември) се открива новият Панаир. Няма как, ще съм там, за да видя още самото му начало, въпреки че обичайно много изложители все още не са готови напълно с подготовката си, обстановката е като бета-версия на „Стар Крафт“ и духът на цялото събитие още не е покълнал из кулоарите на Двореца.

Какво пък, после ще отида още поне 2-3 пъти, както правя винаги – веднъж например в ранния следобед в четвъртък, когато посетителите са по-малко, и веднъж в събота, когато ти се плаче от блъсканицата и шансът изобщо да се добереш до нечий щанд е колкото да вземеш автограф от Джонатан Франзен междувременно.

Колкото повече мислех какво ще ми напълни раницата от предстоящия Панаир, толкова повече се обърквах – но неминуемо в главата ми се въртеше поезията. Защото в последните месеци се появиха толкова забележителни заглавия, че навярно НДК ще е в плен на добрия стих до края на седмицата, въпреки традиционното изобилие на прозата.

Затова – сега само поезия.

Младото издателство „Радев и Брегов“ издаде за пръв път на български Елиът – „Популярна книга за котките от Стария опосум“, „Критика и хуманизъм“ са с нова книга на Уолт Уитман, който не е издаван у нас от двайсет години. Силвия Плат със „Стъкленият похлупак“ е от „Сиела“, а отново от „Жанет-45“ отпреди няколко месеца се появи авангардното чудовище „сърцето ти нося (в сърцето си го нося)“ на е.е.къмингс.

А и сред българските поети има чудесни образци – стихосбирката на ветерана Ани Илков „Подготовка за напускане на сърцето“, „Когато заспят“ на Надежда Радулова се очертава като събитие, нови книги имат също Петър Чухов и Владимир Левчев, а силно внимание заслужават и „Провинции“ на Кирил Василев, „Смяна на огледалата“ на Аксиния Михайлова, „Тя се наслаждава на дъжда“ на Мария Донева. Има и други – но ги намерете сами и се изненадайте.

Всъщност едно от най-приятните неща на Панаира е именно изследването му и приятните разговори с хората зад щандовете. От години издателите не се опитват да мамят читателите си в НДК, а искрено ги насочват към онова в продукцията си, което би им паснало. Падането на задръжките по отношение на „злите книготъргаши“, които само търсят как да си пробутат боклуците на незаслужено високи цени, е от полза за всеки. Поговорете. Чуйте мъдър съвет. Тръгнете си с Венедикт Ерофеев, е.е. къмингс или Деница Дилова – професионалистите зад щанда знаят какво правят и нямат дългосрочен интерес да ви мамят.

Има и отстъпки – вярно, обичайните 20% не са нещо особено за една книга, но ако се заредите за цял сезон с десет например, спестявате немалко пари. Които като истински запалени книгомани веднага да инвестирате в още заглавия…

Тежка е съдбата на литературния фундаменталист, но важното е, че се задава неговият рай, макар и само за шест дни – от 8 до 13 декември в Националния дворец на културата.

Ще се видим там.