Разби ли Джордж Клуни проклятието, че от този роман не става филм?

„Параграф 22” не е най-доброто, на което е способна телевизията, но е доста близо“, твърдят критиците

В „Параграф 22“ Джордж Клуни е в образа на полковник Шайскопф. - Разби ли Джордж Клуни проклятието, че от този роман не става филм?

В „Параграф 22“ Джордж Клуни е в образа на полковник Шайскопф.

Горчивото разочарование от последните епизоди на „Игра на тронове” бързо бе заменено от масовия възторг от художествените и други качества на „Чернобил”. Едва ли скоро ще се появи нещо по-разочароващо от първия случай, още по-малко пък нещо по-вълнуващо от втория. Зрителите сякаш се преумориха от емоции и не им остана енергия и хъс силно да любят и мразят. Това донякъде обяснява сравнителното безразличие, с което бе посрещната появата в HBO Go на шестте епизода на „Параграф 22”. А сериалът по едноименната книга на Джоузеф Хелър не заслужаваше това.

От 30 юни „Параграф 22” вече върви и по НВО, първият епизод ще бъде повторен на 1 и на 3 юли по HBO3, а на 4-и отново по НВО. Следващите епизоди ще бъдат излъчвани всяка неделя вечер.

Да видим как го посрещнаха медиите.

„Гардиън” публикува не едно, не две, а цели три ревюта – положително, по-положително и още по-положително. Първото е озаглавено „Главозамайващият, дързък триумф на Джордж Клуни”. Подзаглавието е „Визуално впечатляващата адаптация на актьора-режисьор по романа на Джоузеф Хелър за Втората световна война е яростна, френетична и тревожна сатира от малкия екран”, а рейтингът е 4 от 5 звезди.

Америка за България

„Книгата, която се наслаждава на абсурдността на войната и импотентността на бюрокрацията, се превръща на екрана в изящно заснета, дезориентираща сатира на способността ни да рационализираме безумието – защото нещата стоят точно така”, пише Ейдриън Хортън.

Дали всичко това допринася за завладяваща телевизия, като се има предвид бързата промяна на тона на „Параграф 22”, не е толкова въпрос на шоуто, а на това, което аудиторията иска от телевизията. Лесно е да си представим как някои биха намерили бруталната, нихилистична ирония на историята за отблъскваща, макар че без нея това би било нещо друго, а не адаптация на „Параграф 22”.

„Параграф 22” не е най-доброто, на което е способна телевизията, но е доста близо”, обобщава ревюто.

Вторият отзив в същата медия (с автор Луси Манган) има по-провокативно заглавие: „Параграф 22 – прекрасен за гледане, с чудесни актьори… но има уловка”. Оценката – 3 от 5 звезди – е все пак положителна.

Доза Щастие

След като изрежда всичко положително (сатиричното произведение на Хелър е представено добре по телевизията) авторката нанася удара си с риторичния въпрос: „…но казва ли ни минисериалът от 6 епизода на Джордж Клуни нещо наистина ново?”. И приключва със забележката, че „Параграф 22” си има свой собствен параграф 22 – как да поддържа темпото и енергията на една по същество нихилистична драма; изследване на безсмислието и безполезността на войната – в крайна сметка и на живота.

„Детайлите и стилистичните нагласи, които ви крепят, когато четете книгата, бързо се изхабяват и избледняват по телевизията. Но докато се подготвяме за най-лошото, нека да се надяваме на най-доброто. В края на краищата сме доста добри в това”, пише Манган.

Стюарт Херитидж, автор на третия отзив за „Параграф 22” (сигурно ще има и още), пита в заглавието: „Разби ли Джордж Клуни проклятието на романа, от който не става филм?”. И си отговаря сам в подзаглавието: „Това е съвременна американска класика, но фрагментарната история на Джоузеф Хелър не намираше подход към екрана – досега”.

В началото на текста авторът признава, че и той е бил изненадан как почти по едно и също две време две книги, смятани за неподлежащи на екранизация, се сдобиха с качествени филмови версии (втората е „Добри поличби”).

„По времето, когато още се правеше, „Параграф 22” бе като акт на високомерие, сякаш „Хулу” – все още замаяни от успеха на „Прислужницата” – са решили да заснемат още по по-заплетена история – пише Стюарт Херитидж. – Невъзстановимата репутация на „Параграф 22” дойде в резултат на това, че някой вече се опита да го екранизира под формата на филм – Майк Никълс през 1970 г., и това беше в най-добрия случай частичен успех. Сега подобен резултат (в най-добрия случай) изглеждаше неминуем.

И все пак някак си успяха да го направят. Сериалът е успешен почти във всяко едно отношение. Той е красиво заснет, задълбочено написан и невероятно въздействащ. Позволил си е изобилие от свободи с книгата на Джоузеф Хелър – има около 25 герои по-малко, почти няма реминисценции и краят е съвсем различен – но след като видях целия минисериал, стигнах до заключението, че тъкмо това са нещата, заради които е толкова добър.“

Виж още: ДОБРИТЕ ПОЛИЧБИ НА КРИТИКАТА ЗА „ДОБРИ ПОЛИЧБИ“

Bookshop 728×90