VivaPay

Този текст е публикуван преди повече от 9 месеца

Разби ли Джордж Клуни проклятието, че от този роман не става филм?

„Параграф 22” не е най-доброто, на което е способна телевизията, но е доста близо“, твърдят критиците

В „Параграф 22“ Джордж Клуни е в образа на полковник Шайскопф. - Разби ли Джордж Клуни проклятието, че от този роман не става филм?

В „Параграф 22“ Джордж Клуни е в образа на полковник Шайскопф.

Горчивото разочарование от последните епизоди на „Игра на тронове” бързо бе заменено от масовия възторг от художествените и други качества на „Чернобил”. Едва ли скоро ще се появи нещо по-разочароващо от първия случай, още по-малко пък нещо по-вълнуващо от втория. Зрителите сякаш се преумориха от емоции и не им остана енергия и хъс силно да любят и мразят. Това донякъде обяснява сравнителното безразличие, с което бе посрещната появата в HBO Go на шестте епизода на „Параграф 22”. А сериалът по едноименната книга на Джоузеф Хелър не заслужаваше това.

От 30 юни „Параграф 22” вече върви и по НВО, първият епизод ще бъде повторен на 1 и на 3 юли по HBO3, а на 4-и отново по НВО. Следващите епизоди ще бъдат излъчвани всяка неделя вечер.

Да видим как го посрещнаха медиите.

„Гардиън” публикува не едно, не две, а цели три ревюта – положително, по-положително и още по-положително. Първото е озаглавено „Главозамайващият, дързък триумф на Джордж Клуни”. Подзаглавието е „Визуално впечатляващата адаптация на актьора-режисьор по романа на Джоузеф Хелър за Втората световна война е яростна, френетична и тревожна сатира от малкия екран”, а рейтингът е 4 от 5 звезди.

Фантастико: Смелостта да бъдеш различен

„Книгата, която се наслаждава на абсурдността на войната и импотентността на бюрокрацията, се превръща на екрана в изящно заснета, дезориентираща сатира на способността ни да рационализираме безумието – защото нещата стоят точно така”, пише Ейдриън Хортън.

Дали всичко това допринася за завладяваща телевизия, като се има предвид бързата промяна на тона на „Параграф 22”, не е толкова въпрос на шоуто, а на това, което аудиторията иска от телевизията. Лесно е да си представим как някои биха намерили бруталната, нихилистична ирония на историята за отблъскваща, макар че без нея това би било нещо друго, а не адаптация на „Параграф 22”.

„Параграф 22” не е най-доброто, на което е способна телевизията, но е доста близо”, обобщава ревюто.

Вторият отзив в същата медия (с автор Луси Манган) има по-провокативно заглавие: „Параграф 22 – прекрасен за гледане, с чудесни актьори… но има уловка”. Оценката – 3 от 5 звезди – е все пак положителна.

След като изрежда всичко положително (сатиричното произведение на Хелър е представено добре по телевизията) авторката нанася удара си с риторичния въпрос: „…но казва ли ни минисериалът от 6 епизода на Джордж Клуни нещо наистина ново?”. И приключва със забележката, че „Параграф 22” си има свой собствен параграф 22 – как да поддържа темпото и енергията на една по същество нихилистична драма; изследване на безсмислието и безполезността на войната – в крайна сметка и на живота.

„Детайлите и стилистичните нагласи, които ви крепят, когато четете книгата, бързо се изхабяват и избледняват по телевизията. Но докато се подготвяме за най-лошото, нека да се надяваме на най-доброто. В края на краищата сме доста добри в това”, пише Манган.

Стюарт Херитидж, автор на третия отзив за „Параграф 22” (сигурно ще има и още), пита в заглавието: „Разби ли Джордж Клуни проклятието на романа, от който не става филм?”. И си отговаря сам в подзаглавието: „Това е съвременна американска класика, но фрагментарната история на Джоузеф Хелър не намираше подход към екрана – досега”.

В началото на текста авторът признава, че и той е бил изненадан как почти по едно и също две време две книги, смятани за неподлежащи на екранизация, се сдобиха с качествени филмови версии (втората е „Добри поличби”).

„По времето, когато още се правеше, „Параграф 22” бе като акт на високомерие, сякаш „Хулу” – все още замаяни от успеха на „Прислужницата” – са решили да заснемат още по по-заплетена история – пише Стюарт Херитидж. – Невъзстановимата репутация на „Параграф 22” дойде в резултат на това, че някой вече се опита да го екранизира под формата на филм – Майк Никълс през 1970 г., и това беше в най-добрия случай частичен успех. Сега подобен резултат (в най-добрия случай) изглеждаше неминуем.

И все пак някак си успяха да го направят. Сериалът е успешен почти във всяко едно отношение. Той е красиво заснет, задълбочено написан и невероятно въздействащ. Позволил си е изобилие от свободи с книгата на Джоузеф Хелър – има около 25 герои по-малко, почти няма реминисценции и краят е съвсем различен – но след като видях целия минисериал, стигнах до заключението, че тъкмо това са нещата, заради които е толкова добър.“

Виж още: ДОБРИТЕ ПОЛИЧБИ НА КРИТИКАТА ЗА „ДОБРИ ПОЛИЧБИ“

Подкрепете ни!

Скъпи читатели, „Площад Славейков“ има нужда от вас.

Никога до днес не сме разказвали за трудностите, които има нашата медия сред конкуренцията на сензационната журналистика и паразитирането на редица популярни сайтове с авторски текстове от нашия онлайн площад. Истината е, че съществуването ни е възможно благодарение основно на културните институции, които ни ценят като истинския културен портал на България.

Сега се намираме в извънредна ситуация. Колапсът на родния културен живот ще се отрази фатално на „Площад Славейков“. А точно днес, когато изолацията става начин на живот, ние осигуряваме достъп до културата във вашия дом, даваме ви това, от което карантината ви лишава.

Затова се надяваме да ни подкрепите и да минем през критичните времена заедно. С вашата помощ „Площад Славейков“ ще продължи да бъде прозорец към културата и към света.

Ако цените нашето присъствие в интернет, ако държите на нашата позиция, независимо дали сме на едно мнение с вас, ако желаете и занапред да бъдем част от вашето ежедневие, подкрепете ни!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg