Разчетен е геномът на човек, живял преди 45 хил. години

Международен екип от учени приключи с проучването на кост на човек, живял в Сибир преди 45 хиляди години. Това са най-старите останки от хомо сапиенс, от които е възможно да разчете генома и изолира ДНК, пише „Моя планета“.

Бедрената кост на древния човек е била открита през 2008 г. край село Уст-Ишим на брега на река Иртиш от художника резбар Никола Перистов. Две години откритието му лежало в хранилище, докато находката не привлякла вниманието на хирурга и палеонтолог Алексей Бондарев от Омск. Специалист от научния институт в Новосибирск я изпратил за нова датировка в Оксфорд. Там след радиовъглероден анализ е била установена рекордната възраст на костта. Към проучването се присъединили учени от Германия и Китай. А финалната част на изследването се провела в Лайпциг, в лабораторията на известния антрополог Сванте Паобо, който преди време успя да разчете генома на неандерталеца, открит в пещера в Алтай.

От сибиреца от Уст-Ишим е останала само тази бедрена кост.

Учените установили, че древният сибирец е прародител на съвременните европейци и азиатци. „Преди 20 000 – 30 000 години от кроманьонците, живели в Европа, се отделили монголоидите, за да заживеят в Югозападния и Югоизточна Азия. Сибирецът от Уст-Ишим е прародител на двата клона, – коментира пред „Газета.ру“ изследователят Сергей Слепченко. – В ДНК на древния сибирец открихме един и съща процент от неандерталски гени, подобен на тези на съвременните хора – 2,5%.“ Въз основа на генетичен анализ учените са открили точния период, в който хомо сапиенсът и неандерталецът са кръстосали гените си – преди 50 000 – 60 000 години.

Сега вече антрополозите имат доказателство за човешко присъствие преди около 45 000 години на 58° северна ширина.

Видът хомо сапиенс е от африкански произход, а сибирецът от Уст-Ишим е част от първата голяма миграционна вълна към Евразия. От радиоизотопен анализ става ясно, че древният човек се е хранел с месо от диви животни, растения и риба.