Разговорът между родители и деца, по-сложен от този за секса

Да обясниш живота на дете е трудно – то няма с какво да го сравни, няма как да го метафоризира в представите си. Но още по-трудно е да обясниш смъртта. Вероятно затова обикновено родителите избягват този разговор. Самите те изпитват атавистичен ужас от края, от тленността и раздялата с близките. А да разкажеш за собствените си страхове на дете, без да го нараниш, е изключително трудно.

Разговорът за смъртта е по-сложен и по-рядък от този за секса. Все някой ден родителите откриват най-подходящата метафора за създаването на живота – включват щъркели, посети семенца, птички и пчелички. За смъртта няма реални метафори. Звездите и небето сами по себе си носят твърде много разнопосочна символика, за да бъдат еднозначни. И ако за секса, раждането и порастването има достатъчно книги, които да са в помощ на родителите, смъртта все още е пренебрегвана от авторите на детски пътеводители в живота.

Затова книгата на шведската писателка Пернила Сталфелд „Книга за смъртта“ е откритие. В кратки изречения, с много илюстрации (нарисувани от авторката), на ръба между забавното и сериозното, тя говори с децата на техния простичък сложен език. Обяснява им понятия, които са чували, но които трудно биха разбрали само чрез наблюдение, още по-малко – чрез игра. Въвежда ги в ритуалите, думите, образите, свързани с отвъдното, без да ги плаши.

Книгата, издадена от издателство „Точица“ в талантливия превод на Росица Цветанова, наподобява забавните илюстровани книжки от поредицата „Необикновената история“. Комиксовата форма е лесна за преодоляване и от децата, и от техните уплашени родители. Да съумееш да се усмихнеш при мисълта за смъртта е благородно умение, проява на мъдрост, каквато децата притежават в изобилие и често губят при порастване, затрупани от ограниченията и стереотипите на възрастните.

„Книга за смъртта“ трябва да се нареди сред полезните книги за всеки дом, в който има деца. И не само – едно препрочитане на този пъстър пътеводител към отвъдното може да помогне и на възрастните да осъзнаят, че смъртта е неизбежна част от живота.

„Някои хора не вярват, че Бог съществува.
Тя смятат, че когато човек умре,
всичко просто става черно,
а после няма нищо друго.
Мнозина смятат, че това черното
им звучи скучно. Те може би си мислят,
че става синьо
или златно…
или на цветенца“

Из „Книга за смъртта“