Разходка около новия дом на Самуил, царя български (снимки)

Скоро българският цар Самуил, управлявал страната ни близо половин век, ще има първия си паметник в София (и едва трети в България). Близо 6-метровата му статуя ще се извисява на емблематично за столицата ни място – край църквата „Света София“, приютила около себе си няколко монумента за преклонение и почит. С фотографа на „Площад Славейков“ Румен Добрев се разхождаме из забележителния район.

Днес за паметника на Самуил е издигнат само мраморният постамент – 2,20-метрова конструкция с изсечения лик на владетеля, оградена плътно от метални огради с исторически подробности за живота и делото на средновековния български владетел. До тях, в тревата, е поставена каменна плоча, предвещаваща какъв паметник ще стои на мястото.

Самуил ще гледа свъсено точно срещу фигурите на ослепените му воини, изваяни от Любомир Далчев. Скулптурата на царя ще бъде изработена от сплав 20% цинк и 80% мед. Височината й ще бъде 3, 70 м. Отливат я на части в Пловдив. Планирано е да бъде поставена върху постамента на 17 май. А откриването все още не е насрочено.

Тръгваме на изток, край цъфналите кестени и пъстрите цветя в градинката, в посока катедралния храм „Свети Александър Невски“. Днес обаче не той ни вълнува, а онова, за което екскурзовод разпалено говори на група немски туристи – Паметникът на незнайния воин, на южната страна на църквата „Света София“.

Монументът, почитащ паметта на стотиците хиляди български воини, загиналите за родината, е сред най-забележителните в символно значение у нас – той съчетава вечен огън, пръст от две знакови сражения – при Стара Загора и при Шипка, лъвска статуя, пилони с българското знаме и каменна плоча с надпис:

Българийо, за тебе те умряха

една бе ти достойна зарад тях

и те за теб достойни, майко бяха!

Стиховете, които всеки наш сънародник навярно знае, са от „Новото гробище над Сливница“ на Иван Вазов. Тъкмо патриархът на българската литература е следващата ни следа. Зад източната стена на църквата се намира гробът му – обсипан с живи цветя и пазен на сянка от масивна каменна скала с изсеченото в нея име на Вазов (1850 – 1921).

Като продължим около храма, стигаме до неговата западна страна, където на площадка в тревата са издигнати три каменни плочи в знак на благодарност за спасението на българските евреи по време на Втората световна война. Мемориалът бе открит през 2001 г., а паметните плочи в него са точни копия на демонтираните паметни знаци от Гората на България в Израел.

Става дума за паметник на депутата Димитър Пешев, главата на българската църква екзарх Стефан и пловдивския митрополит Кирил, както и цар Борис Трети и царица Йоанна – всички те спасили 50 хиляди български евреи от нацистките лагери на смъртта. Тук се издига и плоча в памет на избитите по време на войната 11363 евреи от Тракия и Македония.

Сред тези места за преклонение и размисъл, положени под величието на базиликата „Света София“ и сред цъфтящата и пъстроцветна растителност, за съжаление, се натъкваме и по-неприятни гледки – захвърлена пластмасова бутилка и дори потъпкан трибагреник в подножието на храма.

Достигаме почти до входа на църквата, където, при северозападния ѝ ъгъл, стои стъкленият похлупак на гробницата на Хонорий. Под надписа „Хонорий, раб Божи“ стои датираното през V век лобно място на аристократа от Западната Римска империя.

И макар да е сред слабите управници на империята и по негово време тя рязко да упада и драстично да губи територии, гробницата му впечатлява с орнаментика – чрез стенописите с геометрични и растителни мотиви и надписи на латински език в техника „ал фреско“.

Фронтално срещу входа на базиликата се намира едно от любимите места за отдих на софиянци – градинката с чешмичката, над която се извисява фигурка на Свети Георги Победоносец. Особено в този период, месец май, когато слънцето напича, кестенът цъфти и всичко е в зеленина, свободни пейки в прохладното пространство рядко се намират.

Затова, противно на зараждащото се желание, се отправяме и към последната точка от разходката – внушителният паметник на Иван Вазов пред градинката.

Фигурата на Патриарха се извисява много над човешки бой, изобразен е така, както мнозина си го представят – приседнал в готовност, с книга в ръка и с устремен право напред поглед. А зад главата му, почти като ореол, стои златно кубе на храма „Александър Невски“.

След като пълната ни обиколка е вече факт, връщаме се за последен поглед при скрития от любопитни погледи постамент на бъдещия паметник на цар Самуил.

Скоро шестметровата му фигура ще се издига върху него, във войнствена поза, с жезъла си и с пронизващ поглед надолу – право в очите на днешните българи.

Макет на статуята на цар Самуил от ателието на скулптора Александър Хайтов.