Летен сезон

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Разходка около новия дом на Самуил, царя български (снимки)

Храмът „Света София“ събира край себе си места за поклонение и за отдих

Погледът на Самуил ни пронизва от върха на постамента. Снимки: Румен Добрев  - Разходка около новия дом на Самуил, царя български (снимки)

Погледът на Самуил ни пронизва от върха на постамента. Снимки: Румен Добрев

Скоро българският цар Самуил, управлявал страната ни близо половин век, ще има първия си паметник в София (и едва трети в България). Близо 6-метровата му статуя ще се извисява на емблематично за столицата ни място – край църквата „Света София“, приютила около себе си няколко монумента за преклонение и почит. С фотографа на „Площад Славейков“ Румен Добрев се разхождаме из забележителния район.

Днес за паметника на Самуил е издигнат само мраморният постамент – 2,20-метрова конструкция с изсечения лик на владетеля, оградена плътно от метални огради с исторически подробности за живота и делото на средновековния български владетел. До тях, в тревата, е поставена каменна плоча, предвещаваща какъв паметник ще стои на мястото.

Самуил ще гледа свъсено точно срещу фигурите на ослепените му воини, изваяни от Любомир Далчев. Скулптурата на царя ще бъде изработена от сплав 20% цинк и 80% мед. Височината й ще бъде 3, 70 м. Отливат я на части в Пловдив. Планирано е да бъде поставена върху постамента на 17 май. А откриването все още не е насрочено.

RUM_6436

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

RUM_6438

RUM_6539

RUM_6456

Тръгваме на изток, край цъфналите кестени и пъстрите цветя в градинката, в посока катедралния храм „Свети Александър Невски“. Днес обаче не той ни вълнува, а онова, за което екскурзовод разпалено говори на група немски туристи – Паметникът на незнайния воин, на южната страна на църквата „Света София“.

RUM_6462

RUM_6464

RUM_6468

Монументът, почитащ паметта на стотиците хиляди български воини, загиналите за родината, е сред най-забележителните в символно значение у нас – той съчетава вечен огън, пръст от две знакови сражения – при Стара Загора и при Шипка, лъвска статуя, пилони с българското знаме и каменна плоча с надпис:

Българийо, за тебе те умряха

една бе ти достойна зарад тях

и те за теб достойни, майко бяха!

RUM_6470

Стиховете, които всеки наш сънародник навярно знае, са от „Новото гробище над Сливница“ на Иван Вазов. Тъкмо патриархът на българската литература е следващата ни следа. Зад източната стена на църквата се намира гробът му – обсипан с живи цветя и пазен на сянка от масивна каменна скала с изсеченото в нея име на Вазов (1850 – 1921).

RUM_6471

RUM_6474

Като продължим около храма, стигаме до неговата западна страна, където на площадка в тревата са издигнати три каменни плочи в знак на благодарност за спасението на българските евреи по време на Втората световна война. Мемориалът бе открит през 2001 г., а паметните плочи в него са точни копия на демонтираните паметни знаци от Гората на България в Израел.

RUM_6553

RUM_6560

Става дума за паметник на депутата Димитър Пешев, главата на българската църква екзарх Стефан и пловдивския митрополит Кирил, както и цар Борис Трети и царица Йоанна – всички те спасили 50 хиляди български евреи от нацистките лагери на смъртта. Тук се издига и плоча в памет на избитите по време на войната 11363 евреи от Тракия и Македония.

RUM_6557

Сред тези места за преклонение и размисъл, положени под величието на базиликата „Света София“ и сред цъфтящата и пъстроцветна растителност, за съжаление, се натъкваме и по-неприятни гледки – захвърлена пластмасова бутилка и дори потъпкан трибагреник в подножието на храма.

RUM_6551

RUM_6552

Достигаме почти до входа на църквата, където, при северозападния ѝ ъгъл, стои стъкленият похлупак на гробницата на Хонорий. Под надписа „Хонорий, раб Божи“ стои датираното през V век лобно място на аристократа от Западната Римска империя.

RUM_6483

RUM_6485

RUM_6488

RUM_6495

И макар да е сред слабите управници на империята и по негово време тя рязко да упада и драстично да губи територии, гробницата му впечатлява с орнаментика – чрез стенописите с геометрични и растителни мотиви и надписи на латински език в техника „ал фреско“.

Фронтално срещу входа на базиликата се намира едно от любимите места за отдих на софиянци – градинката с чешмичката, над която се извисява фигурка на Свети Георги Победоносец. Особено в този период, месец май, когато слънцето напича, кестенът цъфти и всичко е в зеленина, свободни пейки в прохладното пространство рядко се намират.

RUM_6492

RUM_6498

RUM_6502

RUM_6504

RUM_6509

RUM_6512

Затова, противно на зараждащото се желание, се отправяме и към последната точка от разходката – внушителният паметник на Иван Вазов пред градинката.

Фигурата на Патриарха се извисява много над човешки бой, изобразен е така, както мнозина си го представят – приседнал в готовност, с книга в ръка и с устремен право напред поглед. А зад главата му, почти като ореол, стои златно кубе на храма „Александър Невски“.

RUM_6518

RUM_6519

RUM_6528

След като пълната ни обиколка е вече факт, връщаме се за последен поглед при скрития от любопитни погледи постамент на бъдещия паметник на цар Самуил.

RUM_6536

Скоро шестметровата му фигура ще се издига върху него, във войнствена поза, с жезъла си и с пронизващ поглед надолу – право в очите на днешните българи.

Макет на статуята на цар Самуил от ателието на скулптора Александър Хайтов.

Макет на статуята на цар Самуил от ателието на скулптора Александър Хайтов.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах