Разказ, който не бихме публикували при други обстоятелства (14+)

Преди по-малко от 3 години разказ на този „писател“ бе даден от МОН за преразказ от седмокласници на изпитите НВО. Тогава ставаше дума за евтина историйка с псевдонационалистичен сюжет, пошла, но не и скандална.

Окрилен от признанието, че вече е „в учебниците“, Красимир Бачков явно не спира да пише, а Съюзът на българските писатели – да го популяризира. При това гордо, като публикува новия му разказ в страницата си във Фейсбук.

Този път не става дума за чудотворно оцеляване след подарено талисманче (това беше сюжетът на „Талисманът“, преразказван от децата през 2022 г.), а за пошли отношения между бащи и учителки, между деца и деца, между бащи и деца. Грозни до потрес.

Баща, привикан в училище заради неподобаващо поведение на дъщеря си, шляпва учителката по дупето, като прелюдия към среща. Дъщерята коментира с баща си как момчета я хващат „за циците“, ама не точно тези момчета, които желае. Бащата обяснява на дъщеря си, че му липсва жена, защото майка ù е починала. Хепиендът е гарантиран – шляпнатата учителка излиза на разходка с мъжкаря, който не се е посвенил дори да ù донесе люляк, макар да го оставя на земята. Това е сюжетът. И той съвсем не е безобиден.

Още през 2022 г. стана ясно, че Бачков е от групата активни конспиролози, пропутинисти и привърженици на „традиционни ценности“. (С шляпването отзад тези ценности са окончателно затвърдени.) Тогава той реагира на включването му в НВО с думите:

„Днес на матурите по БЕЛ се падна мой разказ. За разлика от писателите – храненици на Сорос, които са вечно в прожекторите и новините, и аз получих своето признание!“

Сега ви предлагаме да прочетете откъс от неговия разказ, публикуван в официалната страница на Съюза на българските писатели. Финалът е достъпен там, съкращаваме го поради липса на достатъчно място за слаба литература.

Бащата и учителката

Той бе станал трън в очите на учителката, класна на дъщеря му. Вече няколко пъти го бе викала, във връзка с провинения на дъщеря му, но видима полза нямаше. Вместо да я изслуша и да се съгласи с нея, той облиза страстно устни и я шляпна по дупето. После я покани на вечеря. Даскалицата се облещи и не можа да каже гък. Край тях, по училищния коридор минаваха ученици, гледаха ги и се хилеха пошло. Тя бе станала за присмех, заради един откачен баща на ученичка от нейния клас Най-после тя успя да си поеме дъх и изсъска:

– Ама вие….! Какво си позволявате?!

– Каня ви на вечеря! Какво толкова?

– Простак! Сега ми е ясно, защо дъщеря ви се бие с момчетата и е толкова невъзпитана! Тя просто прилича на вас!

– Естествено! – отвърна той – Нали съм ù баща!

– Смятам, че ще бъде най-добре за Ния и за целия клас да я преместите в друго училище! Тук тя непрекъснато провокира съучениците и учителите си, държи се арогантно като вас и пречи на учебната дейност! Това просто не може да продължава!

– Добре! – бе невъзмутимият отговор на бащата.

– Какво му е доброто?

– Ами, преместете я!

Учителката започна да обяснява училищния правилник и невъзможността да преместят дъщеря му, след като не е допуснала нужния брой неизвинени отсъствия. Опита се да му внуши, че това е възможно най-добрият начин за решаване на проблема, на което той отвърна:

– Аз проблем нямам! Дъщеря ми също! Ако вие или децата не я одобрявате, направете необходимото да я преместят в друг клас или в друго училище! Сам никога няма да преместя дъщеря си!

– Добре! – приключи разговора класната и се прибра в учителската стая.

Бащата се прибра, а когато след часовете се завърна и дъщеря му, той я запита:

– Какъв е проблема на твоята класна? Защо заради шамара на онзи глупчо, дето те е хванал за циците, изкарват теб виновна?

– Защото глупчото е син на бизнесмен, който ни подари голям монитор за класната стая! А класната ни е недоклатена и вечно е в лошо настроение, щото е разведена от няколко години вече! Просто трябва някой да я начеше и ще се укроти! Тя иначе не е толкова лоша!

– Ама и ти имаш един език! Така говори ли се за учител?!

– Вече съм осми клас, тате! Говоря това, което мисля! Нали сам си ме учил на това?

Бащата се хвана за главата:

– Абе, от една страна е така! Ама от друга! Учителите трябва да се уважават!

– Ха –ха – ха! – изсмя се дъщеря му. – Съучениците ми казаха, че си я шляпнал по дупето! Това поздрав ли е, или някаква нова форма на „уважение“?

Бащата стана и се разходи из малката стая. Погледна дъщеря си и въздъхна:

– Не се оправдавам, а само уточнявам! Станаха седем години от смъртта на майка ти! Криво-ляво успях да те отгледам досега! Нито аз, нито ти сме идеални! Но не крадем, не лъжем и не вършим лоши неща! Не знам как, долових у класната ти нещо изключително женско, нещо като безмълвен вик! Вик за помощ! Тя говореше за теб и разни училищни глупости, но всъщност виеше като самотна вълчица в нощта! Затова я шляпнах отзад и я поканих на вечеря! Мислех, че ще приеме! Но… май съм сгрешил!

– Сгрешил си, разбира се! Как можеш да си позволяваш това в училище и то пред децата?! Да беше начупил няколко стръка люляк и да ги подариш! Тъкмо сега е разцъфнал и го има навсякъде. Тя щеше да се зарадва и най-после някой щеше да ù даде любимото цвете! Тя вече цяла седмица опява, че люлякът е любимото ù цвете, но момчетата от нашия клас са толкова смотани!

Бащата разроши косата на дъщеря си и помоли:

– Не се бий повече с момчетата, ако обичаш! Ти вече си голяма и сама разбираш мераците им! Съблазняваш ги и няма начин, да не искат да те докоснат!

– Всъщност и сама искам да ме докосва някой, който ми харесва! Но разни смотаняги, дето умът им е още в първи клас не мога да приема! Разбери ме, тате!

– Добре, добре! Гледай все пак да не вършиш глупости!

(Продължава в страницата на СБП, ако много държите да го прочетете докрай.)