Разкриха „шифъра“ на Леонардо

Една от загадките на творческия стил на ренесансовия гений Леонардо да Винчи бе разкрита от международна група учени, работещи в Политехническия университет в Милано под ръководството на проф. Пиер Джорджо Ригети. Резултатите от последното изследване са публикувани в научното списание „Digital Archaeology and Cultural Heritage“. За откритията пред руската информационна агенция ТАСС е съобщил един от участниците в проекта – работещият в Израел учен Глеб Зилберщайн.

Екипът е установил, че в основата на леонардовите изображения на Богородица е използвана радиална композиция, характерна за арабската и персийската традиция. Именно в това се крие характерният почерк на художника, а и на творците от неговата школа.

„С помощта на цифрови технологии анализирахме техниката за радиално разположение на елементите от антични времена до Ренесанса и вече с увереност може да твърдим, че това е „печатът на Да Винчи”, нещо като код за разпознаване на неговите творби“, казва Зилберщайн.

Ученият обяснява, че по онова време каноните на ортодоксалната църковна иконопис в Източната римска империя са под силното въздействие на източните култури, през Константинопол достигат до Италия и повлияват на Ренесанса, и в частност на Леонардо.

Екипът на проф. Ригети е изследвал и химическия състав на боите, използвани от Леонардо. Така е намерен специфичен „авторов слой“, който в бъдеще може да се използва за доказване на тяхната автентичност.

Друго направление на съвместната работа на Ригети и Зилберщайн е изучаване на болестите на историческите личности с помощта на разработена от тях уникална технология за биотехнически анализ. Така по отпечатъците на пръстите, оставени от Йосиф Сталин по страниците на книгата на Алексей Толстой „Иван Грозни”, е установено, че съветският лидер е страдал от подагра. Заради нея е приемал лекарства на основата на литиеви соли, които са служили и като успокоително. Изследван е бил и манускриптът на Джакомо Казанова от Националната библиотека в Париж, и според получените данни прочутият „венециански любовник” е страдал от гонорея.

Зиблерщайн и Ригети са анализирали ръкописи на Антон Чехов и Михаил Булгаков и така са успели да диагностицират туберкулозата на първия и бъбречната недостатъчност на втория писател.

Едно от изследванията е било посветено на легендата за Дракула. Тъй като за негов прототип се счита граф Влад Цепеш, по писмо, предоставено от Националния архив на Румъния, учените установили, че той е страдал от хемолакрия – болест, при която от очните ябълки тече кръв.