Разкриха загадката на прочутия портрет на семейство Лавоазие

Долният слой на картината акцентира върху работата на химика като събирач на данъци, която му е дала финансова възможност да открие кислорода и химичния състав на водата, но и го отвежда на гилотината

Жак-Луи Давид, „Портрет на Антоан Лоран Лавоазие и Мари-Ан Лавоазие“,
1788 г. Снимка: Музей „Метрополитън“ - Разкриха загадката на прочутия портрет на семейство Лавоазие

Жак-Луи Давид, „Портрет на Антоан Лоран Лавоазие и Мари-Ан Лавоазие“, 1788 г. Снимка: Музей „Метрополитън“

Финансираното от музея „Метрополитън“ научно изследване на двойния портрет на Антоан и Мари-Ан Лавоазие, рисуван от Жак-Луи Давид, е довело до неочаквани разкрития, разказва „Арт Нюзпейпър“. Първоначално художникът е изобразил съпрузите не като учени, олицетворяващи идеалите на Просвещението, а като модни икони на френския елит.

Картината е наречена от „Метрополитън“ „най-добрия в света неокласически портрет“. На платното от 1788 г. с височина 2,7 м се виждат бащата на съвременната химия и неговата съпруга, обградени от научно оборудване. Но при прилагането на анализ с неинвазивни технологии, които не са съществували през 1977-а – годината, в която музеят придобива картината, показва, че има изцяло завършен долен слой, в който се вижда първоначалната концепция на Давид.

За разлика от финалната версия, в първоначалната Лавоазие седи до резбована маса с позлатен фриз, а върху нея са поставени три свитъка, които подсказват за статуса му на генерален данъчен. Мадам Лавоазие позира с гигантска разкошна шапка с пера, ленти и изкуствени цветя. В ранния вариант изцяло отсъства химическото оборудване, стъклената топка и мензурите.

Първообразът на картината с акцент върху богатството на съпрузите е тясно свързан с обстоятелствата около Лавоазие. Работата му като събирач на данъци не просто му е дала финансова възможност да открие кислорода и химичния състав на водата, но в крайна сметка го отвежда на гилотината през 1794 г. по време на Френската революция като враг на народа. Мадам Лавоазие, която е илюстрирала научните трудове на мъжа си и е учила живопис при самия Жак-Луи Давид, е оцеляла.

Младшият куратор на отдела за европейска живопис в „Метрополитън“ Дейвид Пулинс смята, че едва ли става дума за изискване от страна на семейство Лавоазие да бъде променена картината. Според него това по-скоро е решение на художника, който бил „изключителен хамелеон“ и често променял концепциите си. Пулинс смята, че първата версия е била създадена под влиянието на неформалните портрети на висшата аристокрация. Семейство Лавоазие обаче имали по-ниско социално положение и вероятно по тази причина Давид е решил да се откаже от елементите на разкоша, като наблегне на ролята им на учени и създаде образи от нов тип.

Анализът на картината е започнал през 2019 г., когато реставраторката Дороти Маон започва да сваля слоя синтетичен лак, нанесен върху картината през 1974-а, който придавал на повърхността млечносив оттенък. След това тя забелязала неравности на някои места, които намеквали за наличие на друг слой боя отдолу.
Проведено било рентгенофлуоресцентно изследване за определяне на минералния състав на различните слоеве от картината и анализът доказал, че мадам Лавоазие е имала шапка, нарисувана с червен и черен пигмент. Освен това станало ясно, че Давид е нарисувал Антоан Лавоазие първоначално не в черен костюм с три копчета, а в кафяв тоалет с дълго палто със седем бронзови закопчалки. В по-ранната версия на портрета е имало барокови детайли, от които художникът се е отказал. Присъствал е и рафт с книги, който не би се съчетал с добавените „прозрачни и прекрасно нарисувани“ научни инструменти, разказва Пулинс. Художникът е променил и начина, по който Антоан Лавоазие е разположил краката си, а добавянето на плюшената покривка е позволило да се скрият излишните детайли.

Сега портретът на двамата Лавоазие е представен на третия етаж на „Метрополитън“ в една от залите, посветени на неокласицизма. Дороти Маон е убедена, че картината е изключително актуална заради нейната емоционална чистота.

„Той я гледа с такава привързаност, а тя гледа към нас – казва реставраторката. – Независимо в каква епоха са живели, между тези хора е имало чувства, които разбираме прекрасно и днес.“

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Избрано

Утехата Вазов

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах