Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Разкрита е още една от тайните на „Мона Лиза“

Леонардо е експериментирал с вещество, наречено плумбонакрит

Леонардо е разтворил прах от оловен оксид, който има оранжев цвят, в ленено или орехово масло чрез нагряване на сместа, за да направи по-гъста и по-бързо съхнеща паста с медено-златист цвят. Репродукция: Уикипедия - Разкрита е още една от тайните на „Мона Лиза“

Леонардо е разтворил прах от оловен оксид, който има оранжев цвят, в ленено или орехово масло чрез нагряване на сместа, за да направи по-гъста и по-бързо съхнеща паста с медено-златист цвят. Репродукция: Уикипедия

Рецептата за маслена боя, която Леонардо използва като основен слой, за да подготви панела от тополово дърво, е била различна за „Мона Лиза“ в сравнение с другите картини на художника, откри екип от учени и историци на изкуството във Франция и Великобритания.

Изследването, публикувано в списанието на Американското химическо дружество и цитирано от „Асошиейтед прес“, показва, че ренесансовият майстор е експериментирал, когато е започнал да работи върху „Мона Лиза“ в началото на XVI век.

Учените са използвали рентгенови лъчи, за да проникнат в химическата структура на малка частица от една от най-известните картини в света. Така в първия слой боя на Леонардо са открили наличието на рядко съединение, наречено плумбонакрит, страничен продукт на оловния оксид. Откритието потвърждава една от теориите на историците на изкуството: че Леонардо най-вероятно е използвал прах от оловен оксид, за да сгъсти краските и да ускори изсъхването на боята. Смята се, че Леонардо е разтворил прах от оловен оксид, който има оранжев цвят, в ленено или орехово масло чрез нагряване на сместа, за да направи по-гъста и по-бързо съхнеща паста с медено-златист цвят.

Фрагментът от боята от основния слой на „Мона Лиза“, който е бил анализиран, е не по-голям от диаметъра на човешки косъм и е взет от горния десен край на картината. Учените са проучили атомната му структура, използвайки рентгенови лъчи в синхротрон, апарат, който ускорява частиците почти до скоростта на светлината.

„Той е бил човек, който е обичал да експериментира и всяка негова картина има сериозни различия в използваната техника от останалите“, казва Виктор Гонзалес, водещ автор на изследването и химик в най-голямата изследователска институция във Франция, CNRS.

Гонзалес е изучавал химическия състав на десетки произведения на Леонардо да Винчи, Рембранд ван Рейн и други художници.

След Леонардо холандският художник Рембранд може да е използвал подобна рецепта един век по-късно, твърди Виктор Гонзалес.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС