Найден Тодоров и Камий Тома

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Разликата между умен и мислещ или В очакване на Годо

Самюъл Бекет (1906-1989) - Разликата между умен и мислещ или В очакване на Годо

Самюъл Бекет (1906-1989)

Върнете се назад във времето, да речем в 1978 година. Млад мъж, току-що е завършил гимназия с отличие, е решен на всяка цена да остане отличник и през останалата част от живота си. Това, разбира се, ще изисква малко по-напрегнати усилия от това само да чете книги, което така или иначе ще му се наложи да прави. Я в университет, я докато се опитва да разбере някоя иновативна технология в областта, в която ще виртуозничи.

Помните ли задължителния списък с книги, които трябваше да прочетем през летните ваканции? Аз нямам плътна памет за всичките заглавия в него, но с яснота си спомням две – „В очакване на Годо” на Самюъл Бекет и „Мидълмарч” на Джордж Елиът. „Годо” най-вече заради един доста интригуващ постер, който промотираше едноименната училищна пиеса. Но ако си мислите, че 13-годишната ми версия е останала след часовете, за да гледа тази постановка, трябваше да съм луд.

Няколко години по-късно, след две-три летни ваканции, културата вече се беше превърнала в нещо силно желано от мен, въпреки прилежните усилия на някои от моите учители да ме откажат от нея. Аз бях добросъвестен юноша, но за съжаление доста мързелив. Това означава, че оставях по-голямата част от ваканцията си за почивка, въпреки желанието си да прочета целия списък с книги, разпределен равномерно във времето. Разбира се, накрая ми оставяше една седмица, в която трябваше да насмогна с всички училищни задачи.

Читателю, не може да си представиш ефекта, който има прочитането на „Мидълмарч” за седем дни върху подрастващия мозък. Мислех, че 120 страници на ден ще е фасулска работа. Но 120 страници от плътно написана викторианска проза за животи и съдби, за които и помен си нямах, беше кански трудно. Успях да се справя с тази нелека задача, но това беше блед, изтощителен и леко истеричен опит да надскоча себе си. После с трепетни ръце отгърнах страниците на „В очакване на Годо”. Почувствах се още по-объркан.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

В тази книга имаше само пет персонажа, а на единия от тях авторът дори не си беше направил труда да му сложи име. Това не беше много обещаващо. «Черен селски път. Едно дърво. Вечер.» Три думи, две думи, една дума, като обратно броене, ако щете. Думи, подсказващи начина, по който Бекет съблича творбите си до скелет.

Още от първата страница бях омагьосан и поразен. Усещам ума на писателя, който едновременно е лековат, но и взима на сериозно всичко, до което се докосне. Все още си спомням точната емоция, породена от впечатленията си с допира до тези първи слова. Бях закотвен завинаги за тази книга – дело на непочтителен, леко порнографски, но потресаващо дълбок автор Освен това той беше абсолютно незаинтересован от удобствата на удобната литература. Колкото повече откривах Бекет, минавайки през неговото собствено пътешествие, толкова повече бях жаден за него. И колкото повече откривах детайли за личния му живот, толкова повече осъзнавах, че не само творчеството му, но и битието му е нещо, което може да бъде давано за пример.

Пример за това как един човек може да се отнеме от суетата – от собствената и от тази на света. Пример за мъж с безупречна непокътнатост като творец и като човек.

Ако кажа, че „Годо” ме е променил само в един аспект, ще излъжа. Бекет е считан от мнозина за безмилостно интелектуален автор, но подозирам, че това е така, защото много от тях не знаят разликата между това да си умен и това да си мислещ.

Напоследък открих, че Бекет е бил мислещ, оставяйки академичното зад себе си, презирайки завоалираното значение на жаргона, и със сигурност никога не е бил от типа, който демонстрира интелектуалщина, давайки мнения от телевизионния ефир.

Бекет ме научи на любов, на Данте, на Джойс, на Пруст, на всичко.

Предполагам, че заради Годо разбрах разликата между това да си умен и да си мислещ.

А и напоследък нямам нищо против някой и друг викториански роман.

Източник: „Гардиън”

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах