Разликите между сериала и романа „Дамски гамбит“

ВНИМАНИЕ, този текст разкрива част от съдържанието на сериала и романа „Дамски гамбит“.

Сериалът „Дамски гамбит“ се превърна в световен феномен и доведе до бум в търсенето и купуването на шахмат. Преди дни продукцията взе „Златен глобус“ за най-добър минисериал, донесе статуетка и на Аня Тейлър-Джой за най-добра актриса в съответната категория.

Пет месеца по-късно българското издателство „Кръг“ издава романа „Дамски гамбит“ на Уолтър Тревис, вдъхновил сериала на „Нетфликс“. Книгата излиза на 19 март с познатата от чуждестранните издания корица с лика на Бет Хармън (Тейлър-Джой). По първия български превод на романа е работил Борислав Стефанов.

Сюжетът на сериала почти изцяло се придържа към книгата – малко момиче без родители се озовава в пансион, където не успява да се социализира. Единствена утеха намира в шаха, играе в мазето с партньор чистача, а когато това е невъзможно – играе наум, по време на безсънните нощи под въздействието на коктейл от успокоителни. На 12 години девойката е осиновена от госпожа Уитли – лош родител, но дава на Бет онова, от което се нуждае. Момичето се развива бързо в шахмата и скоро читателят ще забележи, че грозноватото патенце се превръща в лебед, красива млада жена. Почти без никаква помощ, скоро тя е готова да се изправи пред най-внушителния гросмайстор и да му бъде достоен съперник.

Между сценария на Скот Франк и Алън Скот и романа на Тревис има някои разлики. Сериалът обръща голямо внимание на детството на Бет – в няколко ретроспекции виждаме майка ѝ Алис, нейните проблеми с вътрешните ѝ демони и зрителят неизбежно прави паралели между майката и дъщерята. Майка ѝ се самоубива, при това докато пътуват с дъщеря си в автомобил.

Сцената със самоубийството липсва в романа, там историята на Алис е събрана в един кратък абзац, отбелязващ нейната смърт при пътен инцидент. Действието след това преминава в пансиона „Метуен“.

Сред основните разлики между адаптацията и книгата е не толкова разминаванията в сценарий и текст, а по-скоро в хронологичното подреждане на сцените. Сред по-забележителните промени е финалът на сериала, в който Бет сяда да играе шах с група възрастни мъже в парка. Този момент комбинира елементи от оригиналния финал на Тревис и сцена, която се развива между игрите от турнира в Москва.

Симпатичният Таунс е герой както в сериала, така и в книгата. Срещата му с Бет на първия ѝ шахматен турнир и интервюто в хотелската ѝ стая по-късно са заимствани изцяло от романа. Това изчерпва цялата комуникация между двамата. Но в сериала те се виждат още веднъж, по време на турнира в Москва, където Таунс намеква, че е би- или хомосексуален.

Персонажът на Клео е създаден изцяло за нуждите на телевизионната продукция, макар и някои читатели да предполагат, че образът ѝ е базиран на друга героиня на Тревис. Клео е художничка от Париж, която среща Бет, докато двете са на гости на Бени Уатс в Ню Йорк. Двете прекарват вечерта преди важен турнир заедно и на следващата сутрин Бет се събужда все още под влиянието на алкохола и неподготвена за мача си с Боргов.

Играта от финала на сериала бегло наподобява сцената от романа, но има някои големи промени. По-голямата част от играта е заимствана от шахматен спор между гросмайсторите Василий Иванчук и Патрик Улф от 1993 г. Двете игри се разминават чак на 37-о движение. В книгата Бет изчислява как да стигне до шах и мат с движение на коня си, но в сериала победата ѝ е опростена.

Вижте още: КАК ШАХМАТЪТ ОТ ИГРА НА ТРОНОВЕ СТАНА ИГРА НА НАРОДА

ГЕНИАЛНИЯТ УМ И БЕЗУМСТВОТО НА БОБИ ФИШЕР