Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Размисли на неизбрания директор

Ситият и гладният не сядат на една маса

В Националния филмов център един-единствен човек отговаря за всичките пари за филмопроизводство – и при разпределяне, и при отчитане. Пълен монопол. Невиждано административно чудо! Когато този служител е в отпуска, НФЦ спира да работи.  - Размисли на неизбрания директор

В Националния филмов център един-единствен човек отговаря за всичките пари за филмопроизводство – и при разпределяне, и при отчитане. Пълен монопол. Невиждано административно чудо! Когато този служител е в отпуска, НФЦ спира да работи.

Задавали са ми въпроса защо един режисьор се явява на конкурс за директор на Националния филмов център? В кръга на шегата – явно имам слабост към драматичните сюжети. В българското кино ври и кипи от години. Парите не стигат. Сблъскват се възгледи и интереси. Избуяват непримирими конфликти. Работи се трудно.

В началото на 2015 г., при поредната криза в ИА Национален филмов център, когато се създаде настроение срещу поредния и. д. директор Георги Чолаков, Диана Андреева, член на Националния съвет за кино, ме потърси с предложението да поема поста като изпълняващ длъжността. Беше изненадващо – трябваше да започна след ден-два. Това пък звучеше несериозно. И беше невъзможно, тъй като в този момент бях главен продуцент на Студия „Екран“ в БНТ. Срещнах се дори с министър Рашидов. Посъветва ме все пак да размисля и да кандидатствам, когато в бъдеще се обяви конкурс за длъжността, тъй като, „според коментарите на някои колеги, имам качества“. Не знам доколко това е наистина така, но някъде в този период си дадох сметка, че имам идеи, енергия и натрупан опит, които мога да инвестирам в един предстоящ и крайно необходим процес на промяна в нормите и принципите на работа в НФЦ и индустрията като цяло. Дадох си сметка, че можем да произвеждаме много повече филми и да работим много по-добре, ако най-накрая успеем да разширим финансовия хоризонт на нашето кино, но при условие, че направим правилата на играта по-прозрачни, ясни и работещи. Голяма част от филмовата общност се стреми към тази цел и дава категорични сигнали за това в общественото пространство.

И просто реших, че има смисъл.

Изтърколи се година, докато конкурсът стане факт. И въпреки коментарите за „сезонните директори“, явно опцията „и. д.” е удобна и за Министерството на културата, и за влиятелните хора от гилдията.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

При избора на директор на НФЦ традиционно в публичното пространство се коментират единствено и само имената на кандидатите. До последно не се знае кой всъщност ги оценява и как става това. Какво послание носят имената на колегите, които взимат решенията? В действителност, какви са тези сложни сметки, съображения и интереси, в които са ангажирани членовете на комисията и които в крайна сметка се отразяват в резултата на избора? Аз имах честта да бъда поканена за член на такава комисия през декември 2011 г. Бедно е въображението какъв натиск върху позицията ми оказа колегата, който всъщност ме покани. Първо твърдеше, че от МК наредили да се избере еди-кой си. А после – вместо този, да е онзи. Обадили се били дори от най-високото място… Тогава не бях в състояние да се ориентирам дали в действителност всичко това е вярно. Има ли наистина инструкции и кой всъщност ги дава? Пълен кошмар! Нямах информация какво се случва с другите в комисията, нямах и опит в тия дела. Нервите ми не издържаха и в деня на заседанието с линейка ме закараха в болница. Всъщност, разказвайки това, си давам сметка, че да имаш илюзии относно истинността на избора, е пълна глупост.

Свикнахме с подобни фарсове и дори не ни звучат абсурдно.

В публичното пространство се налага единствено мнението, че за директорския пост липсват подходящи кандидати. Разбира се, че подобно куцо състояние на НФЦ и филмовия процес като цяло може да бъде и много удобно. Съществуващото статуквото винаги е удобно някому. Какво в случая означава статукво? То е в членовете и параграфите, както и в дребните детайли, мушнати в гънките на Закона за филмовата индустрия и Правилника за дейността на НФЦ. Няколко примера, за които масово не се говори:Спокойно би могло да няма директор и прочее подробности. Един-единствен чиновник се занимава с всичко съществено по отношение на милионите левове държавна субсидия. Без контрол. Подготвя договорите, води финансовата комисия, определя траншовете. Дава парите. Или пък не ги дава. Еднолично приема или не приема отчетите. Някои трупат дългове, другите ги държи изкъсо. По лична преценка. Така е от години. Страшно удобно! Остава да познаете дали тези, на които това им е удобно (не коментирам цената, на която са го постигнали), ще поискат то да се промени. Невидимо дребен детайл в целия пъзел от нерешени проблеми. Години наред… И ако ние – режисьори, оператори, сценаристи – редовите участници във филмопроизводствения процес в държавата, не се вземем в ръце – така ще е и следващите 100. Казвам “ ние“, защото съм режисьор, част от това „ние“, и се стремя към промените по една-единствена прагматична причина – бих искала да кандидатствам с проекти и да работя при ясни, прозрачни, нормални условия.
Но да бъдем реалисти – при по-ясни и по-нормални. А това би трябвало отдавна да се случи, тъй като кинаджиите участват в процесите на управление в НФЦ.

Предстои сформирането на нов НСК. При съществуващите правила този съвет няма мандат – някои членове ще си останат там пожизнено. При това, ако членовете на художествените комисии нямат право да кандидатстват за субсидия, то членовете на НСК, които фактически участват в определянето им и са с изключителни оперативни възможности, както в НФЦ, така и в МК, разполагат с информация, могат да оказват влияние и натиск, с достъп до медиите са, кореспондират с министри и дори с премиера, с тях се съобразяват и в БНТ, и прочее приоритети – именно тези влиятелни корифеи кандидатстват рамо до рамо с редовите участници във филмовия процес за парче от субсидията. Това противоречие в правния свят си има име. И е крайно време, чрез промяна в правилата, НСК да бъде поставен на място – членовете му или управляват, или произвеждат. И вместо този орган с неизяснени докрай права и задължения, не е ли по-добре да има по-малобройна, но работеща структура, която ще участва във взимането на управленски решения в НФЦ, ще контролира директора и ще го предпазва от безнаказани грешни ходове, чиито тежки последствия филмовата общност е принудена да консумира с години. Ще взима решения, но ще носи и отговорност.

Откровено демонстриран в годините конфликт на интереси е и реципрочността при избор на членове на художествени комисии. А това дори ЗФИ го изисква! Парадокс, който постоянно генерира напрежение и скандали. Спокойно може да се върнем към тегленето на жребий – в БНТ този принцип работи успешно от години.

Обвито в тайни и лобизъм е как се взима решението от министъра кои филмови асоциации имат право на представители и в НСК, и в художествените комисии. Или пък как се избират филми за това или онова представяне на киното ни по света. Сайтът на НФЦ е другата отровна мъгла – не е ясно какво става в агенцията, какви заповеди се издават, какви решения се взимат – от директора, от НСК. Не може публикуваните там протоколи от техни заседания да са от по-миналата година! Така обикновеният кинодеец научава само това, което искат да му кажат, и то, ако някой отгоре реши да напише я открито писмо, я декларация, я интервю. Въпреки че и чиновниците, и комисиите в НФЦ се издържат с нашите пари и ние трябва да знаем какво става там. И защо! И тук не е нужно да се променя нито законът, нито Правилникът.
За Правилника на НФЦ и ЗФИ напоследък всички публични изказвания са в критичен план.

Спазването на чл. 17 от ЗФИ, свързан със задължението на МК да гарантира ежегодното нарастване на бюджета за кино, за да се финансират все повече филми – това е битката, която се води от години. За съжаление, без резултат. И е редно да си зададем въпроса „защо”. В стачния период на 2010 г. бяха подписани редица споразумителни документи между филмовата общност и МК. Колкото да се успокои топката. Естествено, голяма част от договореното тогава не се случи. И сега берем горчивите плодове на това бездействие. От друга страна, в Правилника за дейността на НФЦ и в ЗФИ има очевидни липси, непрецизни и неработещи текстове, както и мъртви хватки, които поддържат порочния чар на системата, акумулират лобизъм, конфликти, напрежения, корупция. И съм убедена, че тези постоянно неглижирани проблеми са не по-малко важни от размера на субсидията, защото пряко се отнасят отново до парите. Ако не ги преодолеем, дори да се преборим за по-голям бюджет за кино, пак ще има скандали и съдебни дела и филмовият процес като цяло ще продължава да е спънат.

В резултат на публичното говорене и липсата на диалог, в обществото се създаде нагласа, че придобиването на необходимите средства е единственият проблем на българското кино.

Затова пък не се коментира как се разпределят и харчат, при какви правила, процедури , норми, стандарти. Какви механизми управляват наличните милиони държавна субсидия. В гилдията е всеизвестен факт, че Финансовата комисия в НФЦ работи въобще без разписани правила. Има само един хвърчащ лист с анонимни инструкции. Така всяко нейно решение всъщност е лишено от легитимност. И, разбира се, е оспоримо. Също и много удобно. И ако сега сме притиснати от нулеви сесии, за това са допринесли и безнаказаните финансови еквилибристики на предишни, по-предишни и т.н. ръководства в НФЦ. И между другото – ефектното говорене. В трудни моменти, преди да се предприеме каквото и да е, трябва от страна на агенцията на висок глас, много точно и ясно да бъде артикулиран проблемът – какво е фактическото й финансово състояние и какви са причините за това. За съжаление, през всичките тези години не се създаде и Националната стратегия за кино, която да отрази специфичната му природа – защото то хем е изкуство и съществен елемент от българската култура, хем е индустрия, на която е присъща друга производствена специфика. Не се правят и нужните усилия за промяна в законодателството, свързано с допълнително финансиране, независимо от държавния бюджет. Не е лесно да се постигне приток на средства за нашето кино с процент от приходите в хазарта и печалбите от реклама на частните телевизии. Но щом полските кинаджии са го узаконили, значи е постижимо.

Разпространението на създадените филми също е тера инкогнита за всички управляващи киното ни структури. Вярно е, че показът на екрана на БНТ трупа зрители, но това е просто задължението на една обществена телевизия и не е свързано с индустрията като такава. В мъгла тъне вече 20 години митологичният Фонд „Българско кино“, за който се уморихме дори да говорим. И докато взаимно се убеждаваме, че това е неработещо решение, изчезва земицата в полите на Витоша, оставена на българското кино като огризка след продажбата на Киноцентъра. Оставена ни от кумова срама, за да гарантира поне старта на този мечтан и несбъднат Фонд. Имотът се управлява от „Аудиовизия Орфей“, от година на година става все по-малък и, както вървят съдебните дела, скоро съвсем ще изчезне. Тогава поне ще имаме оправдание защо проектът „Фонд“ никога няма да случи.

Дали ще се пробвам пак ли?

Има си хора за всичко. „Директор на НФЦ“ не е единственият начин да реализирам идеи и намерения, отразени в моята концепция. Всъщност, освен Комисията и двама-трима приятели, никой не я е чел – ще я публикувам чрез мейла на СБФД, както и във фейсбук. А би трябвало, както концепциите на кандидатите, така и оценките на комисията, задължително да стават публично достояние. НФЦ не е завера. Пак повтарям – там са нашите пари, от нашите данъци за нашите филми. Качествената промяна в стандартите на работа в НФЦ чрез преработка на ЗФИ и Правилника на НФЦ е път, който днес дава шанс на българското кино.

Порочно би било това да се извърши от умело подбран приятелски кръг. За да е смислено, трябва да се случи със съучастието на редовите представители на гилдията – хората, на които в момента никак не им е удобно и не искат само козметични корекции. Всичките тези, които почтено – по отношение на филмите и парите в бюджетите си – се борят да правят кино в България. И мнозина, въпреки всичко, успяват.

Именно те би трябвало да изберат бъдещия директор на НФЦ.

Комисията не ме хареса. Приех го като комплимент. Значи, концепцията ми не е лоша. Обнадеждаващо е, че познавам доста колеги от различни поколения, с които мислим по подобен начин; и съм сигурна, че заедно можем много. Защото и в българското кино „спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се”!
В МК твърдят, че им трябва консенсусна фигура, която да обедини кинаджиите, и че тъкмо такава фигура ще е идеалният директор на НФЦ. Тази формула не работи! И няма шанс да проработи. Защото ситият и гладният не сядат на една маса. И няма как да обединиш тези, на които сегашното гнило състояние им е удобно, и тези, за които най-важно е киното.


Източник: в. „Култура“

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах