Разочарованието от Роджър Уотърс

Няма място във вселената, където името на Петър Волгин – един от рупорите на руската пропаганда у нас – може да бъде поставено до това на Роджър Уотърс, гениален рокмузикант, мозъка на „Пинк Флойд“ и човек с леви убеждения. Но ето, че един няколкоминутен негов монолог в края на концерта му в „Арена Армеец“ на 4 май, точно преди биса, предизвика в и без това склонното ни на крайни оценки и разделения общество  доста недоумения, възмущения, че дори и сравнения с гореспоменатия П. В.

Проблемът не беше толкова в това, което каза – че „на Запад имало антируска истерия“ (и в това, което показа на екрана зад сцената в песента за свинете – Тръмп, Берлускони, Тереза Мей, Меркел…), а в онова, което нито каза, нито показа – Путин. Излиза, че според Уотърс той не от тях, за разлика от Сталин (беше на стената, редом до Мао) и Брежнев (споменат като злодей наравно с Тачър в песен на Уотърс от последния албум на „Пинк Флойд, “в който участва).

Вижте още: ПРО-РУСКАТА РЕЧ, КОЯТО РАЗОЧАРОВА ПУБЛИКАТА НА УОТЪРС (ВИДЕО)

Може би няма смисъл да се впечатляваме чак толкова от политическите забележки на Уотърс. Ако беше говорил по музикални теми, бихме го слушали с интерес, но когато Роджър Уотърс разсъждава за политика, ни е толкова интересно, колкото когато Цветан Цветанов говори за музика (от това произлезе онази пародия „Нашата полиция ни пази“).

Нека да чуем мненията на още няколко специалисти по темата – политолога Огнян Минчев, културолога Александър Кьосев и музиканта Васко Кръпката.

Думите му в Лондон са безвредни, но в София са опасни
Огнян МИНЧЕВ

Много бих искал Роджър Уотърс да научи истината за руското присъствие в страната, в чиято столица – в зала „Арена Армеец“ – той произнесе кратка реч, без да е осведомен за контекста, в който изпраща своите думи. Бих искал той да научи всичко важно по тази тема СЛЕД 1989 г. – не преди това.

Бих искал да знае за руския газов монопол, в резултат на който България вече три десетилетия плаща 40 на сто по-високи цени за газ от останалите европейци.

Да научи за това, че руските енергийни олигарси корумпират цялата държавна йерархия в София, за да не позволят в продължение на десетилетия изграждането на интерконектори за алтернативни доставки на газ.

Бих искал Уотърс да знае, че руската олигархия контролира българската енергетика и българската политика с помощта на българската олигархия – на тези, които слугуваха на съветската империя в продължение на половин век, а днес продължават да ѝ слугуват.

Роджър Уотърс е левичар – противник на НАТО, който трябва да знае, че с рушвети, заплахи и шпионаж Кремъл предотвратява в продължение на десетилетия обновлението и превъоръжаването на българската армия. Затова днес, когато глава надигат всички тези от Fletcher memorial home for tyrants and kings, България остава обезоръжена и демобилизирана отвътре, от позицията на тези, които българите избират, за да ги управляват и пазят.

Искам Уотърс да получи избрана китка от пропагандните късове омраза на руската пета колона в България, насочени срещу Европа, срещу свободата, срещу правото на българите да се самоопределят, а не да бъдат част от „естествената сфера на влияние“ на Русия.

Роджър Уотърс е част от това поколение на Запад, което изгради себе си като антитеза на статуквото, което представлява западния свят след Втората световна война. Това поколение често стигаше до абсурдни позиции, опонирайки на системата, в която живееше. Те издигаха лозунга „По-добре червени, отколкото мъртви“, без да знаят, че едното не пречи на другото – двете вървят добре ръка за ръка.

Уотърс бе един от малцината, които разбираха, че в Москва на власт не е „добрата алтернатива“, а една тирания – която те приравняваха към собствените си врагове на Запад. Но тази тирания не можеше да бъде приравнена. Нито Никсън, нито Тачър, нито Рейгън, които бяха противниците на левите, нямаха отговорността за потискането на свободата, което практикуваха в Кремъл. Днес Уотърс се опитва отново да сложи знаци за равенство. Но Путин не е сравним с десните опоненти на Роджърс, дори с Тръмп. Вчерашният ден в Москва даде нови доказателства за това.

Роджър Уотърс трябва да научи, че ние живеем на ръба на Европа, на ръба на бездната. И гледаме в бездната ежедневно, бутани в нея от собствената ни алчна олигархия. Долу ни чакат, разтворили ненаситна паст, мераклиите за новоимперска слава – от Изток и от Юг.

Затова думите на Уотърс, изречени в Лондон, са относително безвредни. И несправедливо опасни, когато са изречени в София. Надявам се, че той ще научи това.

Не си дава зор да узнае нашите проблеми
Александър КЬОСЕВ

Проблемът на Роджър Уотърс не е в това, че не е осведомен за контекста, както твърди Огнян Минчев. Той е в друго. Както и при цялата западна левица, той е в това, че Уотърс просто не иска да се осведоми, зает е твърде. Няма време и не си дава зор, защото изпитва западняшко пренебрежение към проблемите на объркана, хаотична и неясна Източна Европа в посттоталитарно състояние, където е дошъл за малко – колкото за един концерт и малко шоу-шум.

Това пренебрежение е твърде западно и твърде малко принципно ляво: по същината си то е наследник на метрополийно-колониалното презрение към смътните периферии, дето не са нито колонии, нито метрополии, нито център, нито земи на чисти диваци и варвари. Въпросното пренебрежение доведе до това, че западната левица никога и не преосмисли сериозно истинското битие на собствените си идеи в руски и източно-европейски контекст – с лека ръка ги обяви за „сталинистки перверзии“. Тя изгуби шанса да види, че става дума за вътрешно-необходими трансформации в лявото: в момента, в който те, левите идеи, заживеят в практическа среда. Предпочете да повярва на философски клоуни като Жижек.

Ето защо поведението на тази жижекоподобна левица е точно толкова неадекватно, колкото и на 70-годишния Уотърс, дето размахва юмруци, но го прави без да знае, че следва чужди опорни точки.

Но трябва да признаем и неприятното за нас: Уотърс беше неадекватен и когато пишеше „Оставка!“ на своята концертна Стена, защото не знаеше кой е Орешарски и защо хиляди хора протестират срещу него и Пеевски. И тогава не си беше дал зор. Не разбираше през 2014-а, не разбира и днес.

Например не е разбрал, няма и да разбере, че великият български блусар Камен Кацата, на толкова години, колкото и самия Уотърс, си е тръгнал възмутен от неговия концерт. Знам го от самия Камен, който ми го каза същата вечер в Delta Blues Bar. Тъжно, нали? На 70 години да се разочароваш от свой кумир, който също е на 70 години, а внезапно е започнал да се държи като Волгин…

Както не разбраха проблема до края на живота си Сартр и други подобни, дето се възхищаваха на лявата алтернатива на капитализма, наречена СССР, същото правят и днес разни други съвременни неомарксисти, авторитети за нашите философски момчета. Те нямат време за контексти. А нашите млади, в желание да се разграничат от гадните си либерални бащи – ги следват, без да мислят за контекста особено, само глобално мислят, неолибералния капитал изследват.

Но идеите, момчета, не съществуват извън контекст, те се раждат, живеят и умират там, той е тяхното изпитание, съдбата им, перверзията им. Това най-лаконично е формулирано от една прочута местна поговорка, която е добре да си припомняте от време навреме: „Каква я мислехме, каква стана!“. Че както се видя от бившия велик член на „Пинк Флойд“, едно може да си искал, а местна боза може да си произвел.

Просто в локален контекст никога не е късно са се изложиш и омаскариш. И това важи за 70-годишните, но и за младите, за всички важи – за всички идеи, за всички активисти.

Някой ден ще осъзнае нашите страдания
Васко КРЪПКАТА

Обичам „Пинк Флойд“ и бях най-тъжният и съсипан човек на земята, когато се разделиха… после се съдиха и т.н. Когато Уотърс и Гилмор тръгнаха по собствен път, ги следях и осъзнах, че имам два „Пинк Флойд“-а – събирах си всичките им албуми, концерти и пр.

Те са ме учили да се бунтувам срещу системата, срещу неправдите на живота ни… тогава, когато бяха забранени, опасни и неудобни. После се смени системата и тръгнахме по друг път – и аз някак се чувствам успял в постоянните терзания за промяна и за отделянето ни от Империята на комунизъма, социализъма и пост-текезесарския чалгаризъм… Да, винаги съм знаел, че повечето ни западни музикални герои залитат по червени идеи и даже някои от тях са членове и спонсори на миниатюрните им комунистически партии и ги подкрепят. Може би просто са опозиция на тяхното дясно статукво и на бащите си, които постоянно им говорят против комунизма – и не искат да признаят, че бащите им май ще излязат прави, защото комунистите затриха много повече народ и от нацистите, и от всички други взети заедно…

Но ето ти го нашият герой Роджър Уотърс тук и сега – човекът, който на тези години не се примирява и се бунтува против проблемите на развитите общества, яростно се бори против корупция, въоръжаване, меркантилната продажно-покупателна мания… и прочие негативни явления на Запад. И НИТО ДУМА СРЕЩУ КОМУНИЗМА? Дръпна една про-руска реч между песните и показа загриженост, будна съвест и болка от надвиснали проблеми. Но не спомена нищо за войната в Украйна, за Башар Асад….

Чакам ги, 29 години ги чакам. И повече. Чаках ги и тогава. И не губя надежда, че някой ден ще осъзнаят, че ние, тук, от тъмната страна на Стената, също страдаме от проблемите, създадени ни от техните съпартийци.

Вижте още: С ВЪЗРАСТТА ВСЕ ПО-НЕПРИМИРИМ

Коментарите на Огнян Минчев, Александър Кьосев и Васко Кръпката са от профилите им във Фейсбук.