Този текст е публикуван преди повече от 2 години

Разпален спор на Нобеловия комитет заслужава ли Бекет наградата

Творчеството му съдържа „бездънно презрение към човешките състояния

Самюъл Бекет (1906-1989) получава Нобелова награда за литература през 1969 г. Снимка: Уикипедия - Разпален спор на Нобеловия комитет заслужава ли Бекет наградата

Самюъл Бекет (1906-1989) получава Нобелова награда за литература през 1969 г. Снимка: Уикипедия

Петдесет години, след като Самюъл Бекет печели Нобеловата награда за литература, документи от архивите на Нобеловия комитет разкриват сериозните колебания на членовете да направят драматурга лауреат. Когато му връчват отличието през 1969 г., Шведската академия заявява, че „неговото писане – в нови за романа и драматургията форми – естетизира опустошението на съвременния човек“.

Но в документите от обсъждането, които обикновено стават публично достояние едва след като изминат 50 години, се появява и друг цитат – Бекет пише с „бездънно презрение към човешките състояния“, отбелязва „Svenska Dagbladet“. Оказва се, че журито е водило дълъг и разпален спор относно ирландския писател.

Наред със Самюъл Бекет са били номинирани Андре Малро, Симон дьо Бовоар, Хорхе Луис Борхес, Пабло Неруда и Греъм Грийн. Четирима членове на комитета подкрепят Бекет, двама са за Малро. Най-голям противник на драматурга се оказва председателят на комисията – Андерс Остерлинг, който още от преди това води кампания срещу него. Той поставя под въпрос дали „демонстративно негативният или нихилистичен характер“ на писането на Бекет съответства на намерението на Алфред Нобел да отличи „автора, създал изключително произведение в полето на литературата“.

Остерлинг признава вероятността чрез „депресиращите мотиви“ в творбите си Бекет „тайно [да] защитава човечеството“, но според него в очите на повечето читатели те остават „артистично представена призрачна поезия, характеризираща се с бездънно презрение към човешките състояния“.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Срещу Остерлинг в спора застава Карл Рагнар Гиеров, който смята, че мрачното светоусещане на Бекет „не е израз на враждебност или нихилизъм“. Писателят „изобразява човечеството така, както всички го виждаме в най-тежките му сривове и търси дълбочината на пропадането, защото дори и тогава има възможност за възстановяване“.

Година по-рано, през 1968 г., Бекет отново е номиниран за Нобел, но тогава защитниците му не успяват да надделеят. През 1969 г., по време на церемонията по връчване на литературното признание, речта не произнася председателят Остерлинг, а Гиеров. Той доразвива аргументите си, изказани при гласуването, и допълва, че работите на Бекет стигат „до дъното“, защото „само там се случва чудото, родено от песимизма и поезията“:

Какво става, когато проявим негатив? Появява се позитив, проясняване, това, което е било мрак, се оказва дневна светлина, а най-дълбоките сенки – нейни отражения“.

Бекет приема наградата си, но не пътува до Стокхолм, за да я получи лично или да произнесе традиционната реч на победителя. Разделението между журито остава тайна половин век, за разлика от събитията през 2019 г., когато спорът в журито не просто бе явен, но и донесе няколко оставки, а Петер Енглунд, бивш секретар на Шведската академия, бойкотира церемонията, на която бе награден Петер Хандке.

Вижте още: ЖУРНАЛИСТИ СРЕЩУ НОБЕЛА ЗА ПЕТЕР ХАНДКЕ: ПОЗОР ЗА ШВЕДСКОТО КРАЛСКО СЕМЕЙСТВО

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах