Разсекретените номинации за Нобел: Срещу кого надделява Солженицин

Имало е опасения, че връчването на отличието ще стане причина за допълнителни репресии срещу писателя в СССР

Александър Солженицин (1918 - 2008) е обявен за Нобелов лауреат по литература през 1970 г. Снимка: Национален архив на Нидерландия/Уикипедия - Разсекретените номинации за Нобел: Срещу кого надделява Солженицин

Александър Солженицин (1918 - 2008) е обявен за Нобелов лауреат по литература през 1970 г. Снимка: Национален архив на Нидерландия/Уикипедия

Номинациите за Нобелова награда за литература за 1970 г. бяха разсекретени, както е според правилата, 50 години след връчването на наградите. В сайта на Шведската академия са публикувани архивните документи, които показват кой е бил конкурент на спечелилия Александър Солженицин.

Седемдесет и пет общо са били кандидатурите за нобелов лауреат по литература преди половин век. В списъка присъстват имената на Жоржи Амаду, Хорхе Луис Борхес, Хайнрих Бьол, Макс Фриш, Гюнтер Грас, Греъм Грийн, Алберто Моравия, Пабло Неруда, Жорж Сименон и много други. За седми път е бил предложен и Владимир Набоков, но кандидатурата му не е обсъждана.

Най-близо до получаване на Нобел за литература през 1970 г. са били австралиецът Патрик Уайт, който взима наградата три години по-късно – през 1973 г., англо-американският поет и драматург Уистън Хю Одън, чилиецът Пабло Неруда, който печели през 1971 г., и френският писател Андре Малро. Окончателното решение на Нобеловия комитет е да връчи почетното отличие на Александър Солженицин. Той успява да вземе наградата си едва след като е прогонен от Съветския съюз през 1974 г.

Кандидатурата му е издигната от шест души, имащи право да предлагат номинации. Сред тях е професорът от Калифорнийския университет Яков Малкиел, който предложил Солженицин за втори път. В писмото си от 19 декември 1969 г. той отбелязва, че това е логичен избор и че „художествената репутация на Солженицин е нараснала извънредно благодарение на публикуването на двата му големи романа „В първия кръг” и „Раково отделение“ както на Запад, така и в СССР, където те се разпространяват като самиздат.

Професорът по история на литературата от университета „Умео“ в Швеция Магнус фон Платен в мотивационното си писмо подчертава, че Солженицин е достоен за премията, защото „от една страна по необичаен начин развива класическата повествователна традиция, а от друга – изразената в произведенията му морална позиция изцяло съответства на изискванията за идеалното, свързани с тази награда“. Той отбелязва още, че „Нобеловата награда ще направи положението му по-надеждно в дългосрочна перспектива“.

Против Солженицин се обявява членът на Шведската академия – поетът Артур Лундквист, който изразява съмнения в художествената стойност на произведенията му и го поставя на трето място сред финалистите – след Неруда и Уайт.

„Искам да поставя под съмнение това, за което като цяло в неговия случай не се говори, а именно художествената ценност на неговите произведения. Смятам за неоспоримо, че неговата романова форма продължава традициите на реализма от ХІХ век и на фона на отдавна развиващата се както западноевропейска, така и американска и латиноамериканска романова форма изглежда достатъчно примитивна и неинтересна. Дори най-добрите критици губят художествения си подход под неимоверното впечатление от неговия материал. Когато предизвиканата от политически, хуманитарни и други съображения шумотевица около произведенията му утихне, вероятно ще започне преоценка на литературните му заслуги“, казва Лундквист в мотивите си.

Солженицин е бил предложен за Нобелова награда и предходната година. Още тогава Нобеловият комитет е отбелязал, че писателят е достоен за наградата. Освен това Шведската академия е обсъждала как отличието може да се отрази на писателя в СССР и дали няма да е повод за нови репресии срещу него. По тази причина постоянният секретар на Академията се е свързал с посланика на Швеция в Москва по това време и е поискал от него да сподели своите виждания по въпроса. Мнението на посланика е било уклончиво. В крайна сметка писателят действително има сериозни проблеми с властта, след като получава наградата.

Номинации за Нобелова награда за литература имат право да предлагат членовете на Шведската академия и други институции на същото ниво в света, професори по литература и лингвистика, лауреати на наградата от предходни години и председатели на писателски организации. Всяка година през октомври Шведската академия изпраща по 600-700 покани до свои колеги с призив да предложат кандидатури. След това от изпратените най-късно до 31 януари имена Шведската академия избира 20, а по-късно съкращава списъка до пет.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах