Реакции в Македония: Българите завиждат за Тито и „вампирясват фашизма”

Брожения и протести предизвиква в Република Македония откриващият се днес в Охрид български клуб сдружение „Цар Борис Трети“. Лидерът на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски призова гражданите на Охрид на протест пред сградата на клуба.

Левицата в Охрид също разпространи призив за протест, в който се казва:

„По повод откриването на противоречивото сдружение на името на фашисткия държавник, слуга на Хитлер и борец против македонизма „Цар Борис Трети“, Левица – Охрид призовава цялата здравомислеща общественост на протест срещу сриването на конституционния и държавен ред на Република Македония и против разпалването на национална омраза! Да съхраним достойнството на македонската нация и паметта на македонските борци антифашисти! Не на прославата на кръвопийците на македонската нация и не на превъзнасянето на враговете на човечеството! Не на българския Хитлер!“

Охридският клон на левицата е внесъл и искане за забрана на новосъздадения клуб.

Еврейската общност в РСМакедония е подала наказателна жалба в прокуратурата срещу клуб „Цар Борис Трети“. В интервю от вчера, 6 октомври, председателят на еврейския комитет в Македония Пепо Леви заяви, че тяхната общност е ужасена от откриването на клуб „Ванче Михайлов“ в Битоля през април и новата инициатива в Охрид. В телевизионен ефир Леви е показал снимка, на която българският цар Борис III поздравява нацисткия лидер Адолф Хитлер, като я е коментирал с думите:

„Ние сме твърдо против вампирясването на герои от фашисткия период на България“.

Отговорът на българския служебен външен министър Николай Милков по темата също предизвика бурни реакции. Изявлението на външния министър, в което той призова към умереност и хладнокръвност на реакциите, по-скоро предизвика обратния ефект. Милков заяви освен това, че „ако името Цар Борис Трети е проблем, много по-голям проблем е гимназията в Скопие, която носи името на Йосип Броз Тито“. Тази позиция предизвика отговора на журналистката Соня Христовска-Угриновска, чийто текст бе публикуван в няколко големи македонски медии. В коментара си тя заявява, че „на хората им беше хубаво по времето на Тито, а в България е било ужасно по времето на Тодор Живков и затова Тито още ви е болка“.

Угриновска заявява, че ако българските политици осъзнаят колко е важен Тито за България, „това ще означава еволюирало българско съзнание за цивилизационната необходимост държавата България да се разкае за фашистката окупация на Македония и част от Сърбия през 1941 г., за необходимостта да се извини за геноцида над македонските евреи от 1943 г. насам, да ни плати военните репарации от 25 милиона долара и накрая да признае македонското малцинство, с което се е ангажирала в Парижкия мирен договор от 1947 г. като губеща страна в Втората световна война, на която съюзниците-победители все пак са позволили да бъде призната държава“.

Христовска-Угриновска заявява в пълна сериознист, че именно Тито е помогнал на българите да имат държава, „да създадат новата България, след като именно цар Борис разруши империята им, когато седеше в скута на Хитлер?!”

Приносът на Тито се изразявал в позволение, което дал на българите да се бият срещу германците, „както те сами поискаха, за да измият срама си. И срамът не ги хвана, защото го имат, а се изчервиха от неудържимото навлизане на руската Червена армия, което ги принуди „за една нощ“ да сменят страната и да се бият срещу довчерашния си съюзник. Да ги има. Да станат „нови“.

Журналистката цитира „свидетелства“, че български вицепремиер и армейски генерал помолили лично Тито да позволи на българската армия да участва в последните операции срещу германците. Той се колебаел, осъзнавайки, че сътрудничеството с войските на новопреименуваната Българска народна армия няма да се хареса на македонския народ и че политически в дадения момент ще му донесе повече вреда, отколкото полза. Но им разрешил в името на бъдещето и Балканската федерация, за която мечтаели всички комунисти преди войната и в която трябвало да влязат тогавашните ФНРЮ, България, Албания, а по-късно Северна Гърция и Румъния.

В благодарствено писмо до него българските власти възкликнали, че „българският народ се учи от светлия пример и се чувства виновен към югославските народи, особено към македонския и сръбския, че са допуснали Германия да го превърне в поробител и да превърне българската армия в балканска полиция на Хитлер“.

„И затова, Милков, народът (македонският – бел. ред.) и без министър ще ти каже, че във всеки град живее името на Тито, когото публично мразиш, но тайно го обичаш, благодариш му. Хората ще ви кажат още, че си спомнят колко им е било хубаво по времето на Тито, а какъв ужас е било за вас по времето на Тодор Живков и точно затова Тито още ви е болка“, завършва Угриновска.