Насред война и след двугодишна Ковид криза вероятно не е време да си говорим за книги. Но кога ли е било време за култура… Така стигнахме до днешния ден, когато хората не разбират, че животът е по-ценен от всичко. А бихме го научили още като малки от Астрид Линдгрен, Братя Грим, Шарл Перо. После ще четем за това дори в индианските и пиратските книги. А като големи ще затвърждаваме тази основна и простичка истина с романите на Толстой, Достоевски, Хемингуей, Ремарк, Маркес и много други. Междувременно ще научим още много за съчувствието и отзивчивостта.
Днес целият ни книжен сектор е изправен пред вероятно най-голямата криза, която някога сме преживявали. Намаляването на ДДС само отложи за малко това. Дали ще оцелеем? Не е ясно. Вероятно много издателства ще затворят. Първите потърпевши, както винаги, ще са най-малките. Тези, които ще устоят, ще го направят за сметка на качеството – както в миналото, ще трябва да спестят разходи от редакция, корекция, преводаческа работа, качество на хартията. Иначе книга от 200 страници с меки корици ще трябва да струва 30-40 лева. А за книги от 500 страници няма да има купувачи.
През последните 6 месеца цената на хартията се увеличи двойно, доставките са изключително трудни – заради това има и недостиг на тази суровина, а да претендираш за качество сега е почти невъзможен лукс. Налага се да се чака доставка по 1 месец, а в края на този месец тя вече е поскъпнала. Така работим вече половин година. Цената на печата също се вдигна. А това е основен разход в създаването на книгите.
Електронните книги биха били изход от това положение, но в България такива не се купуват, защото винаги се намира кой да ти я даде безплатно.
А и както винаги, не можем да разчитаме на държавата. През 2015 г. България се присъедини към Стандарта за библиотечно-информационно обслужване на ЕС и се задължи да дава по 8-9 млн. лв. всяка година за нови книги за библиотеките. Но това, което страната ни успяваше да задели, беше най-много 500 хил. лв. Вместо да помага на издателите, държавата настоява за още разходи – всеки издател е длъжен да подарява на държавата по 12 книги на всеки 500 броя тираж, които отиват в библиотеките. Това изискване е остатък от социализма и все още не е отменено. Ако издателите не дадат тези книги, им налагат глоба.
Няма и препоръки към библиотекарите за качеството на текстовете, които да се купуват с публични средства.
На единствената браншова организация на издателите не може да се разчита, защото в нея не могат да влязат малките издателства, тъй като не са регистрирани по ДДС. Така че най-малките и по тази линия не са защитени. Търговците пък им искат 50-60% от коричната цена на всяка книга.
Промяна трябва да има, защото във времена на криза само културата може да опази съзнанието ни здраво. Това в другите държави го разбират, тук все още не. Колко още трябва да падне процентът на функционална неграмотност, за да осъзнаем, че сме в опасност? И ще има ли кой да го осъзнае?
* Гергана Димитрова е главен редактор на издателство „Лист“.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение