Реалността непоносима, а невероятното все по-правдоподобно

Този уикенд премиерно по кината тръгват два толкова различни филми, колкото изобщо е възможно. И двата са добри, но по съвсем различен начин. Единият ще притесни някои зрители за дълго, другият ще осигури два часа приятни (първични) вълнения и възхищения (от технологичния напредък в умението на съвременното кино да разказва и показва все по-правдободобно невероятни истории). Единията има десетки най-престижни номинации и награди, другият в най-добрия случай ще получи номинация за „Оскар“ в някоя от техническите категории. Единият едва ли ще събере и хиляда зрители, а другият най-вероятно ще изкара стотици хиляди левове. Двата филма са „Нелюбов“ и „Отмъстителите“.

Нелюбов

„Нелюбов” разказва за Женя и Борис, съпрузи в последната жестока фаза на тежък развод, белязан с коравосърдечни обиди, усещане за безизходица и взаимни обвинения. Всеки от тях има вече и нов живот и няма търпение да започне на чисто. Двамата водят зли и язвителни спорове при кого да остане 12-годишният им син Альоша – и най-ужасното е, че никой не го иска при себе си.

Докато един ден, след като става свидетел на поредния скандал между родителите си, Альоша изчезва… След това от житейска и човешка драма филмът се трансформира в унищожителна критика на цялостната атмосфера и реалност в съвременна Русия.

„Нелюбов“ на Андрей Звягинцев е яростна, мистериозна и ужасяваща история на духовната катастрофа: драма с привидната форма на криминален трилър. Тя има хипнотичен интензитет и непоносима двусмисленост, поддържана до самия край“, пише Питър Брадшоу в „Гардиън“.

„Това е депресант под формата на произведение на изкуството, потискащ филм с гаргантюански размах и ефект – и дързък, ужасяващ коментар за една цяла нация“, казва Джесика Киян в The Playlist.

„Въпреки че „Левиатан“, предишният и по-добър филм на Звягинцев, едва ли може да се нарече шедьовър, в него имаше майсторски нюанси, осезаемо чувство за съпричастност и проблясъци на хумор, които до голяма степен компенсираха отсъствието на финес. Точно това силно липсва в „Нелюбов“, смята Джовани Каниа във Film Stage.

Отмъстителите: Война без край

https://youtu.be/Gf0_Byz7kQQ

В „Отмъстителите: Война без край“ след 10 години сражения, Танос (Джош Бролин) – необичаен злодей с невиждана сила (дори слугите му са по-яки от кой да е отмъстител) – най-после е напът да събере шестте Камъка на безкрайността, за да получи еднолична хегемония над Вселената. А за да го спрат, само Отмъстителите няма да бъдат достатъчни. Затова на помощ идват Пазителите на Галактиката, Доктор Стрейндж, Спайдър-мен и редица други любими супергерои, включително най-новото попълнение от света на „Марвел“ – Черната пантера и неговият антураж.

Най-амбициозният филм на „Марвел“ дотук спечели небивало одобрение от публиката в първите си дни – 92 точки зрителски рейтинг от 56 хиляди души, но не заплени чак толкова повечето критици, които му е дадоха общ сбор от все пак доста впечатляващите 68 точки. Сред оценилите най-високо филма (90 точки) е Скот Колура от IGN:

„Със силата на мощен и интересен злодей, който вдига залога по-високо откогато и да е, „Отмъстителите: Война без край“ успешно събират всичко от филмите на  „Марвел“ през последните десет години във високоефективен коктейл от супергероичен драматизъм“.

„Оценявам яркото логистично постижение на „Война без край“ (и дръзкия край). Смях се много и някои от сцените определено са вълнуващи. Но бих излъгал, ако се престоря, че този филм успя да ме грабне така, както някои от  най-добрите филми в марвелската вселена“, пише Мат Зингър в Screen Crush.

И едно от най-отрицателните мнения:

„В „Отмъстителите: Война без край“ няма темпоритъм. Всичко е сензационно, но без пулс. Всичко е много голямо и се случва наведнъж“, коментира в „Тайм“ Стефани Закарек.

Вижте още: ОТМЪСТИТЕЛИ, ДОКАТО СВЯТ СВЕТУВА?