Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Истанбул на Орхан Памук, мрачен и невидим за туристите

Новият роман на турския нобелист - „Странност на ума“, излиза на български език (откъс)

Орхан Памук работи върху „Странност на ума“ в продължение на 6 години. - Истанбул на Орхан Памук, мрачен и невидим за туристите

Орхан Памук работи върху „Странност на ума“ в продължение на 6 години.

Онова, което прави Орхан Памук за Истанбул, е сравнимо с това, направено от Джеймс Джойс за Дъблин. С това изречение „Уошингтън Поуст“ представя „Странност на ума“, най-новия роман на турския писател. В дните, когато стана ясно, че книгата на нобеловия лауреат е сред номинираните за „Ман Букър Интернешънъл“, тя излиза и на български език.

Strannost na Uma CoverПамук работи върху „Странност на ума“ в продължение на 6 години – и ни въвежда в най-мрачните и непознати кътчета на Истанбул, онези места в турския мегаполис, които не можем да видим като туристи, онези нощни лица, които няма как да срещнем.

Това е историята на продавача на боза Мевлют, на жената, на която той пише любовни писма в продължение на три години, и на техния живот в Истанбул. Едва дванайсетгодишен, Мевлют напуска родното си село и се озовава сред шеметната пъстрота на огромния град. Сред чезнещия в миналото стар град и светкавично издигащата се модерна метрополия се вие житейският път на Мевлют.

Съпроводен от необичайните развития на една голяма любов, той си остава скромен продавач на боза, замечтан наблюдател на трескавите амбиции на света около себе си. Неговата лична история се разгръща на фона на ключови моменти от най-новата турска история като политически сблъсъци и военни преврати, които оформят съвременното лице на държавата.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Откъде идва „странността на ума“ у Мевлют – това е въпросът, който той самият винаги си е задавал. Религия, политика, пари – фокусите на човешките желания и мисъл – са основа на събитията, прелитащи покрай Мевлют, насочил собствените си търсения по-скоро дълбоко навътре себе си, отколкото навън.

„Странност на ума“ е разказ през колоритните гласове на многобройни герои, пъстра картина на житейските съдби на хората, променили облика на Истанбул през последните петдесет години, и най-вече – хипнотичен разказ за духовни търсения и копнежи.

Представяме ви откъс от новия роман на Орхан Памук.

Ведиха. Преди двайсет години влязох в този дом като снаха и оттогава полагах огромни усилия да уталожа скандалите, да прикрия грешките, да загладя неразбирателствата – и редно ли е да обвиняват мен за всички пропуски и злини? След като толкова се старах да проумея случилото се между Самиха и Ферхад и след като толкова много я съветвах: „Недей, в никакъв случай не напускай дома си, мъжа си, Самиха”, сестра ми си дойде с куфара да живее при нас в Дуттепе, е, редно ли е мен да обвиняват за това? Редно ли е мен да държат отговорна, че след като четири години се старах, след като направо преобърнах Истанбул да открия за Сюлейман добро и подходящо момиче, Сюлейман се ожени за възрастна певица? Редно ли е свекър ми и Коркут да ми се въсят, задето горкият ми татко, дошъл в Истанбул да види дъщерите си, остана повече от месец да живее у нас на третия етаж заедно със Самиха? Редно ли е Сюлейман да поставя в трудно положение и мен, и горката ми сестра, като изобщо не стъпва в Дуттепе, за да види майка си и баща си, да види моята сестра, оправдавайки се с това, че „Там е Самиха”? Редно ли е Сюлейман да се премести веднага да живее в Шишли със съпругата си, а Коркут изобщо да не ми обръща внимание, при все че от години му повтарям: „Имаме пари, дай да се преместим в Шишли”? Редно ли е Сюлейман и жена му нито веднъж да не поканят мен и Коркут в дома си? Редно ли е Меляхат да разговаря с такова презрение, сякаш пътищата в Дуттепе не са от асфалт, а са от прах, сякаш в нашия квартал фризьор няма? Редно ли е Меляхат, докато ми гадае бъдещето, да ми пробутва с поучителен глас думи като: „Тия мъже, разбира се, са те преуморили, направо са те смазали”? Редно ли е една току-що родила майка да си бъбри с гостите по три часа, да пее, щом се напие, и да забрави за детето си в другата стая, заявявайки, че за тая работа си има прислужница? Редно ли е с горката ми сестра Самиха да искаме позволение, дори за да идем на кино в Шишли? Редно ли е Коркут да ми забранява да излизам на улицата и ако все пак изляза, да не напускам границите на Дуттепе? Редно ли е единствено аз двайсет години поред всеки обед да нося храна на свекър си в неговата бакалница? Редно ли е всеки път, независимо какво му нося за обяд – дали любимия му фасул с месо, дали някое ново ястие с бамя, старателно сготвено от мен, свекър ми да казва: „Е пак ли същото?” или „Това пък какво е?”, макар да съм се претрепала от бързане да му занеса храната, докато е още топла? Редно ли е Коркут да се държи със Самиха, сякаш му е съпруга и да ѝ налага всевъзможни забрани, както и да ѝ заповядва? Редно ли е Коркут да ме хока пред майка си и баща си? Редно ли е да разговаря с мен пред децата с пренебрежителен тон? Редно ли е от време на време хем да ме пита за нещо, хем да ми казва: „Пак не разбра нищо!”? Редно ли е, докато гледаме телевизия, изобщо да не ми дава дистанционното? Редно ли е Бозкурт и Туран да се държат непочтително с мен, подражавайки на баща си? Редно ли е пред майка си да бълват най-безсрамни псувни? Редно ли е баща им толкова да ги разглезва? Редно ли е, докато гледаме заедно телевизия, току да нареждат: „Мамо, чай!” и то без да ме поглеждат? Редно ли е да не казват едно „благодаря” на майка си за всички неща, които прави за тях? Редно ли е да отговаряш ту с „Добре бе, мамо!”, ту с „Ти луда ли си?” на всяко нещо? Редно ли е из стаята им да се въргалят ония безсрамни списания? Редно ли е баща им през вечер да се прибира толкова късно? Редно ли е да придава чак такава стойност на хилавата, уродлива боядисана блондинка, която назначи на работа с думите: „Важна е за продажбите!”? Редно ли е синовете ми да се цупят на всяко мое ястие? Редно ли е да искат всеки ден пържени картофи, при положение, че имат толкова много младежки пъпки? Редно ли е едновременно да гледат телевизия и да си учат уроците? Редно ли е, хем да си излапат мантъто, което съм им приготвила с цялото си внимание, защото много го обичат, хем да ти рекат: „Месото е малко”? Редно ли е да излеят кока-кола в ухото на дядо си, задрямал пред телевизора? Редно ли е да наричат всеки, когото не харесват, с думите „педал” и „евреин”? Редно ли е, като кажа „Купете от бакалина хляб за дядо си”, всеки път да се карат и да отговарят: „Нека Туран да го купи, нека Бозкурт да го купи”? Редно ли е да ми отговарят: „Имам уроци”, когато нямат никакви уроци, а аз съм поискала нещо от тях? Редно ли е да ми отвръщат: „Абе какво става, това тук си е моята стая!” при всяко мое предупреждение? Редно ли е да ми викат „В квартала има мач”, когато веднъж на сто години сме се подготвили да излезем семейно някъде с колата? Редно ли е, като говорят за свако си Мевлют, да го наричат презрително „бозаджията”? Редно ли е да говорят единствено лоши неща за дъщерите на Мевлют, макар да им се възхищават? Редно ли е да разговарят с мен с езика на баща си, казвайки ми: „Уж по цял ден пазиш диета, а пък по цял ден ядеш бюрек”? Редно ли е, също като баща си, да презират женските сериали, които гледам по телевизията следобяд? Редно ли е да ми казват: „Отиваме на подготвителен курс за приемните изпити в университета”, а всъщност да отиват на кино? Редно ли е като повтарят класа да наричат учителя си „маниак”, вместо да търсят собствените си недостатъци? Редно ли е да карат колата, след като нямат шофьорски книжки? Редно ли е, ако видят леля си Самиха да се движи сама из Шишли, вечерта веднага да донесат на баща си? Редно ли е пред тях Коркут да ми казва: „Ако ти стиска, не го прави!”? Редно ли е Коркут да ме стиска с все сила, докато китката ме заболи и посинее? Редно ли е да се убиват гълъби и чайки с въздушна пушка? Редно ли е нито веднъж да не ми помогнат да раздигна масата. Редно ли е, като кажа „нека първо да си подготвят уроците”, те да се разбъбрят и за пореден път да заразправят как баща им пред целия клас бил ударил химика по тъпата муцуна? Редно ли е да си подготвят пищови за изпитите? Редно ли е свекърва ми Сафие да отвърне: „И ти имаш вина за това, Ведиха!”, когато дори мъничко се опитам да се оплача от всички тия неща? Редно ли е да се мисли единствено за печалби, след като току-що са били произнесени думи като Аллах, родина, морал?

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах