Рей Чарлс, който никога не е искал да бъде известен, само велик

Днес, на 23 септември, Рей Чарлс, кралят на соул музиката, щеше да навърши 90 години. Цитиран като вдъхновител от почти всички на попсцената в средата на ХХ век, никой не е оказвал по-комплексно влияние върху развитието на световната музика от него. Започва с буги, революционизира ритъм енд блуса, създава соул, вкарва спиричуъла в попмузиката, след това се увлича от джаз, мейнстрийм, кънтри, театрална музика… Казва, че никога не е искал да бъде известен, а само велик.

Слепотата на Рей Чарлз не е по рождение, губи зрението си от нервен срив. Когато е на 5 години, малкото му братче пада във ведро с вода пред очите му. Рей не успява да го извади и детето умира. От силния стрес зрението му започва да се влошава и само след година той ослепява напълно.

„Слабо помня какво означава да виждаш. Главното, което помня, е как изглеждаше мама. Помня и цветовете”, казва Рей Чарлс в едно интервю.

Майка му умира, когато той е само на 15 години. До края на живота му тя остава за него идеал. Той често говори за нея в интервюта и я споменава в някои песни. Сред тях е „Hard Times (No One Knows Better Than I)“.

Първите си записи Рей Чарлс прави на 17-годишна възраст, когато се премества в Сиатъл и започва да свири по клубове и нощни заведения. Но за начало на кариерата му може да се смята 1953 г., когато излиза сингълът „Mess Around“, донесъл му популярност.

Две години по-късно е записана песента „I Got A Woman“, една от най-известните му песни, революция в ритъм енд блуса. За изпълнението ѝ Рей научава соло на саксофон, както и да дирижира бенда.

Една от най-известните песни на Рей Чарлс „What’d I Say“ се появява абсолютно случайно. По време на концерт през 1958 г. музикантите вече привършвали подготвената програма, но оставало време, което да бъде запълнено. Тогава Рей сяда на пианото и започва да импровизира, като води диалог с публиката по време на изпълнението. След няколко месеца композицията е записана, но е излъчена по радиото по-късно, след като била съкратена от първоначалните 7 минути. Много радиостанции забранили излъчването ѝ в ефир заради сексуалния подтекст. Както казал един радиоводещ: „Диалогът в песента започва в църквата, а завършва в спалнята”. Въпреки това песента се задържа няколко месеца на върха на класациите.

https://youtu.be/fCm9RUV03dc

В продължение на дълги години Рей Чарлс страда от тежка зависимост от наркотици. Няколко пъти е залавян с марихуана, кокаин и хероин. Той неведнъж се опитва да приключи с дрогата, но успява едва след като минава лечение в рехабилитационна клиника. След това не спира да говори публично срещу употребата на наркотици.

Последовател на идеите на Мартин Лутър Кинг, през целия си живот Рей се бори с проявите на расизъм. През 1961 г. той трябва да се появи на сцена в родния си щат Джорджия, но получава телеграма от студенти в университета, където е планиран концертът. В текста ѝ се казва, че при продажбата на билетите ръководството е разрешило до сцената да има само бели студенти, а чернокожите трябвало да гледат концерта от балконите. Рей отменя концерта.

Една от най-прочувствените му песни „Georgia On My Mind“ всъщност не е писана от него, а от Хоги Кармайкъл. При това е посветена на момиче, наречено Джорджия, а не на американския щат. Но в изпълнение на Рей Чарлс тя става толкова популярна, че през 1979 г. щатът Джорджия я обявява за свой официален химн.

Женил се два пъти, от двата си брака има общо 3 деца, но всъщност е баща на 12 от девет различни жени.

Незрящият Рей основава фонд за помощ на хората с увреден слух, което предизвиква удивление. Попитали го защо за глухи, а не за слепи, отговорът му е:

„Музиката спаси живота ми. Не знам как бих могъл да живея, ако не можех да я слушам”.

През живота си Рей Чарлс прави огромен брой концерти. През май 2003 г., година преди смъртта си, той излиза за десетхиляден път пред публика, при това с току-що опериран крак (при това неуспешно). Изпитвал и затруднения с говора, но когато запява, никой в публиката не разбира за тези проблеми.

Последния си концерт Рей изнася на 30 април 2004 г. в Лос Анджелис, малко повече от месец преди смъртта си. Умира след заболяване на черния дроб.

Той е единственият музикант, получавал награди „Грами“ в продължение на 5 последователни десетилетия. Издава 55 албума.

https://youtu.be/0rEsVp5tiDQ