Реконструираха лицето на краля, възпят в „Смело сърце“

Близо седем века след смъртта на шотландския крал Робърт Брус, лицето му бе реконструирано по неговия череп. Брус е известен най-вече с победата си над англичаните в битката при Банокбърн от 1314 г. Тя му проправя пътя към трона и приключва периода на английската доминация в шотландската вътрешна политика. Събитията, довели до сражението, са романтично преразказани във филма на Мел Гибсън „Смело сърце” (1995).

Изображението е получено в резултат на анатомично съобразени наслагвания на текстури, имитиращи мускулна тъкан и кожа върху дигитално копие на череп, смятан за принадлежал на шотландския владетел, царувал от 1306 до 1327 г. Това е финалът на двугодишен изследователски проект, започнат от учени в Глазгоуския и Ливърпулския университет. Досега портретите на Робърт Брус винаги са били плод на художническо въображение.

Водачът на проекта, д-р Мартин Макгрегър, е старши лектор по история на Шотландия в Глазгоуския университет и смята Робърт Брус за най-важната личност в историята на малката северноевропейска нация.

„Когато той заема престола през 1306 г., Шотландия е в пълен хаос –  обяснява Макгрегър. – Английският крал Едуард I настоятелно твърди, че тя е просто земя, а не кралство. Не е преувеличение да кажа, че ако Брус се беше провалил в начинанието си, днес нямаше изобщо да говорим за Шотландия.”

Музеят „Хънтър” в Глазгоу съхранява отливка от черепа, намерен при реставрация на гробницата на Брус. Учените смятат, че става дума за главата на самия крал.

Отливка от черепа на Робърт Брус

Богато погребение

Скъпият надгробен паметник на владетеля-воин, изработен в стила на парижката готика и украсен с бели и черни мраморни фигури, е унищожен по време на шотландската Реформация. В началото на XIX в. археолози попадат на остатъци от оригиналните плочи и изображения. Под тях откриват укрепен с олово ковчег, съдържащ човешки останки, включително цял череп. Останките са погребани отново, но първо е взета отливка от черепа. Двеста години по-късно съвременната дигитална технология позволява реконструкция на лицето на монарха.

Работата е протекла под надзора на експерта по краниофациална идентификация проф. Карълайн Уилкинсън и целият процес е отнел две години.

Преди смъртта си през 1329 г. Робърт Брус е боледувал – най-вероятно от проказа. Болестта така и не се е отразила на лицето му, което в противен случай щеше да бъде отбелязано в средновековните хроники.

Усещане за характер

Мел Гибсън влезе в образа на шотландския въстаник Уилям Уолъс в „Смело сърце“, за който спечели 2 Оскара през 1996 г. – за най-добър филм и за режисура.

Според д-р Макгрегър, чертите на лицето внушават, че Робърт е бил силна личност (както сочат и делата му). Но трябва да се има предвид, че в абатството Дънфърмлин, където е намерен черепът, са погребани няколко владетели.

Проф. Дейвид Гаймстър, директор на музея „Хънтър”, е убеден, че в случая става дума точно за Робърт Брус, защото комбинацията от находката плюс остатъците от мраморните фигури на неговия гроб навеждат към идеята, че черепът е принадлежал на краля.

Докато скелетът на Ричард III е предоставил достатъчно костен материал за ДНК-изследване, то малкият фрагмент от дънфърмлинския череп, останал непогребан, би бил унищожен при сложните биохимични тестове. Затова учените предпочитат да оставят тази част от изследването на бъдещето.

***

Арброутската декларация на шотландските барони против английския крал Едуард I, 1320 г.:

„До Светейшия в Христа Господа отец, господаря Йоан, по Божие провидение Първосвещеник на Светата и Вселенска Римска Църква, неговите покорни и верни синове: Дънкан, граф Файф; Томас, син на Рандълф, граф Мори, лорд Ман и Анъндсдейл; Патрик Дънбар, граф Марч; Малис, граф Стратрайн; Малкълм, граф Ленъкс; Уилям, граф Рос; Магнъс, граф Кетни и Оркни и Уилям, граф Съдърланд;

Уолтър, сенешал на Шотландия; Уилям де Соулс, бутеларий на Шотландия; Джеймс, лорд Дъглас; Роджър Моубри; Дейвид, лорд Бречин; Дейвид де Греъм; Ингръм де Хъмфривил; Джон де Менетет, пазител на графството Менетет; Аликзандър Фрейзър; Джилбърт де Хайа, конетабъл на Шотландия; Хенри де Сейнт Клер; Джон де Греъм; Дейвид де Линдзи; Уилям Олифаунт; Патрик де Греъм; Джон де Фентън; Уилям де Абърнати; Дейвид де Уемис; Уилям де Маунтфикс; Фъргюс де Адросейн; Йосташ де Максуел; Уилям де Рамзи; Уилям де Хаймаунт; Алън де Мори; Доналд Кембъл; Джон Камбрън; Реджиналд Льо Шен; Аликзандър де Сетън; Андрю де Леслин и Аликзандър де Стратън, както и други барони и първенци, и цялото Шотландско кралство пращат силната си синовна почит и целуват блажените Ви нозе.

От старинните песни и книги научихме и събрахме знание, светейши отче и господарю, че изглежда, щото измежду други славни народи, нашият род на скотите е бил прочут с множество велики деяния; още, че от Голяма Скития през Тиренско море и Херкулесовите стълбове е преминал в Испания, където в течение на дълги години е живял сред твърде свирепи племена, но на никого от варварите не се удало да го покори. Оттам, хиляда и двеста години след като израилтяните пресекли Червено море, скотите завладели на запад страната, която и досега държат. Първо отблъснали бритите, а сетне унищожили пиктите и изглежда, че много често са воювали с норвежци, даки/1/ и англи, като сред големи опасности изтръгвали многобройни победи, спасявайки се така от чието и да е поробване, както свидетелстват древните истории. В тяхното кралство управлявали сто и тридесет крале от собствения им кралски род, без някога да се е възцарявал чужденец.

Тяхното благородство и достойнство, макар и да не са били възхвалявани от други, достатъчно ясно проличават от това, че Кралят на кралете и Господарят на господарите Иисус Христос след Страданията и Възкресението Си, утвърди тъкмо тях в крайните предели на света и първи ги призова в Своята най-свята вяра. И не пожела да ги укрепи в споменатата вяра чрез другиго освен чрез първия по позоваване, макар и по достойнство втори или трети, апостол свети Андрей/2/, обичния роден брат на свети Петър, който винаги сам е искал да бъде техен патрон.

И така, Светейшите Отци и Ваши предходници, като размисляха мъдро, с особена грижа обдаряваха това кралство и народа с много милости и свободи заради брата на свети Петър. Така че нашият народ пребиваваше в свобода и покой под тази тяхна закрила, докато онзи величав принц, кралят на англичаните Едуард, баща на царуващия сега, като враг нападна останалото ни без глава кралство и племе, без да сме му причинили каквото и да било зло или нещастие, без помежду ни да е имало война или оскърбление и даже след като дотогава се беше свивал под прикритието на приятел и съюзник. Неговите несправедливости, убийства, насилничества, грабежи, палежи, затварянето на свещеници, плячкосването на манастири, ограбването и усмъртяването на монаси и останалите огромни и безбройни престъпления, които той извърши сред казания народ, без да щади възраст или пол, вяра или сан, никой не би могъл да опише или да си ги представи освен ако не се поучи от опита [или: освен ако не ги е видял със собствените си очи]. От тези злини, с помощта на Тогова, Който след раните Се изцели и оздравя, ни освободи твърде могъщият принц, наш крал и владетел, господарят Робърт. За да изтръгне от ръцете на врага своя народ и наследството си, той като втори Макавей или Йосия/3/ с бодър дух понесе усилия, мъки, лишения и опасности. Божието решение, разпоредбите на нашия закон и обичаите ни, които до смърт искаме да запазим, справедливият ред, общият ни дълг, събранието и съгласието ни издигнаха за владетел и крал този, чрез когото нашият народ се спаси и запази свободата си, която ни се полага както по право, така и по достойнство, и която искаме във всичко да съхраним.

Ако онзи [крал Едуард І] беше упорствал в намерението си да подчини нас и кралството ни на английските крале и на англичаните като наш враг и противник на своите и нашите закони, все така щяхме да се напрягаме да го прогоним и да си изберем и друг крал, който да върши всичко необходимо за наша защита. Защото докато и сто от нас са живи, не искаме да се подчиняваме на никой чужд владетел. Не за слава, богатство или чест се сражаваме, а само за своята свобода, от която достойният човек се отказва единствено със смъртта си. Затова, преподобни отче и господарю, настоятелно и коленопреклонно умоляваме Ваше Светейшество с искрено сърце и благочестив ум да заповяда, щото английският крал, който извърши злодеянията си и причини тревоги и мъки на нас и на Божията Църква пред очите на Отца (без да го е грижа, че нямало разлика между грък или юдей, между шотландец и англичанин), да се задоволи с това, което притежава, защото някога Англия е имала седем и повече крале; благоволете да го увещавате и убеждавате, докато остави на мира нас, скотите-изгнаници, които искаме да живеем само в Шотландия и не желаем друго освен своето. Възнамеряваме дейно да правим каквото можем срещу него, за да си осигурим безопасност, докато не получим това, което ни се полага.

Впрочем, свети отче, на Вас подобава, като съдите свирепостта на езичниците и вината на християните, да погледнете към християните милостиво и да направите така, щото споменът за Ваше Светейшество да не бъде, че по Ваше време Църквата е страдала от помрачение и раздор пред очите Ви. Също така трябва да Ви е грижа християнските владетели да не изтъкват предлога, че не могат да идат на помощ на Светите земи заради войни, които имали да водят срещу съседите си. Истинската причина за тази пречка е, че [тези владетели] смятат за по-изгодно и безопасно да се сражават [именно] със съседите си [, а не в Светите земи]. А как на драго сърце ние и споменатият господар, нашият крал, щяхме да тръгнем нататък [- към Светите земи -], ако кралят на англичаните ни бе оставил на мира – това най-добре го знае Онзи, от Когото нищо не е укрито. Това твърдим и свидетелстваме пред Христовия наместник и пред цялото християнство. Ако, след като съобщите тези неща на англичаните, те не повярват на тъй меродавните увещания на Ваше Светейшество и не пожелаят да се смилят над мъките ни, ние ще убиваме телата им, ще осакатяваме душите им и ще вършим всички страховити неща, които те ни причиняваха, като вярваме, че Вие и Всевишният ще ни простите. И така, готови във всичко да се стремим към Неговото и Вашето наместническо благоволение, предаваме замислите си с настоящето [послание] и се надяваме то да ни бъде от полза и да унищожи напълно враговете ни.

Нека Всевишният съхрани Ваше Светейшество и Вашето здраве за Своята Църква за дълги времена.

Предадено при манастира Абърбротък в Шотландия, на шестия ден от месец април, в годината на Благодатта хиляда триста и двадесета и в петнадесетата година на гореспоменатия крал на нашето кралство.”

На гърба е написано: Послание лично до господаря Върховен понтифик относно шотландската общност. Аликзандър де Ламбъртън; Едуард де Кет; Джон де Инчмъртън; Томас де Мейнърс; Джон Дюран; Томас де Моръм и още нещо, което не може да бъде разчетено [според запазения нормализиран латински текст].

(Превод от латински: Манол Глишев)