Ректорът на Музикалната академия: Културата ни прави разпознаваема нация пред света

В новите политически реалии у нас за култура засега не се говори с конкретика. Тя несъмнено присъства като фактор, но едва ли ще бъде приоритет, още повече, че в парламента хората на културата са в количество, близко до статистическата грешка.

През 1938 г. в свое парламентарно изказване Чърчил посочва: „…Изкуствата са от основно значение за завършения живот на всяка нация. Държавата има дълг към себе си да ги поддържа и насърчава“. Би трябвало тази максима да е още по-валидна в началото на ХХІ век и надеждата е, че новото управление ще се придържа към нея.

Обсъждането на културните политики и изборът на нов министър на културата предстоят. След избора на първия парламент тази година „Площад Славейков“ направи анкетата „Ако културата беше приоритет на държавата…“. Това е утопично послание, особено в контекста на политическата и здравна криза, в която се намираме. Но е добре да чуем кое как и защо трябва да стане, затова сега, когато отново се съставя кабинет, ще представим още практични идеи за бъдещето на културата.

Гост на „Площад Славейков“ днес е един успешен мениджър и талантлив творец – ректорът на Националната музикална академия проф. Сава Димитров.

– Защо културата трябва да бъде приоритет на държавната политика?

– Всеки народ се определя чрез своята култура, тя е в основата на нацията, без нея всичко се превръща в безлична маса без ценности. Културата е съвкупност от нашия език, морал, религия, образование и изкуство.

– Кое е неотложното, което трябва да се свърши в културата?

– Най-неотложното, което трябва да се свърши в културата, е обединение на интелектуалния потенциал на нацията и поддържане на връзката между традиция и съвременност. Трябва да бъдат подкрепени сферите, които са забравени, и да се намери балансът, като се даде възможност за изява на всички участници в различните сегменти на културния процес.

– Кой е най-подцененият от държавата сектор в културата?

– Образованието във висшите училища за изкуства, макар те да са в пряко подчинение на друго министерство, е най-подцененият сегмент от културата в нашата държава. А те са лаборатории за създаване на кадри в изкуството и трябва да получат специално внимание и условия за развитие. От там излиза бъдещият културен елит на държавата.

– Кое трябва да преобладава във финансирането – пазарният принцип или държавната субсидия?

– В една развита държава, в нормални условия трябва да преобладава пазарният принцип. Държавата трябва да носи отговорност за стабилността на всички процеси и да даде по-голяма тежест на тези, които е определила като национални институти – Националният театър, опера, филхармония, библиотека, фолклорен ансамбъл и музикален театър. За останалите се търсят допълнителни възможности за осигуряване на подкрепа. Днес, в настоящата обстановка на Ковид-ограничения, държавата трябва да бъде много по-активна, като предлага възможности за финансиране на творците както в държавните културни институции, така и на колегите им от независимия сектор. Държавата трябва да намери нови механизми за финансиране на сектора – целеви програми, чрез които да обезпечава културната дейност, извън заплатите.

– От чий чужд опит трябва да черпим примери?

– Няма нужда да измисляме моделите, а да почерпим опит от най-успешните – най-вече от Австрия и Германия. Там моделът е различен от нашия: държавата осигурява поддръжката на материалната база, защото тя е нейна собственост, а парите за културна дейност се разпределят от общините.

– Трябва ли „пенсионерите“ в културата да получават специално отношение от държавата?

– Необходимо е специално отношение, разбира се, с пожелание за създаване на специален фонд за тях. Трябва да има отношение към определени личности според техния реален принос за развитието на културата ни. И това трябва да се регламентира в законова рамка.

– Как трябва да бъдат подпомагани младите в културата?

– Чрез осигуряване на средства за стипендии, участие в национални и международни програми, конкурси и възможности за образование в чужбина. Необходим е регламент, обвързващ държавните стипендианти в чужбина с реализация в България. Държавата трябва да предложи условия на тези образовани от нея млади българи да се върнат в родината си и да приложат знанията си. А в момента България инвестира най-добрите си кадри в чуждата култура и икономика.

– Каква трябва да бъде държавната политика за износ на българско изкуство и култура?

– Политиката на държавата при износ на българско изкуство трябва да гарантира опазването му и да бъде съобразена с международното право и нормативни документи. Този въпрос може да бъде разглеждан в две посоки – представяне на българското изкуство зад граница и износ на основния фактор в процеса на изкуството: твореца. Представянето на българския културен продукт по света трябва да стане приоритет – защото това ни утвърждава като култура на световната сцена и ни прави разпознаваема нация.

– Медиите трябва ли да бъдат ангажимент на Министерството на културата?

– Националните медии, които са финансирани от държавата, трябва да бъдат категоричен ангажимент на Министерството на културата. Но то заедно със СЕМ трябва да стане гарант за опазването на обществения им характер и да не се допуска използването им за трибуна на комерсиалната култура.

– Кой е най-подходящ за министър на културата?

– На културата ѝ е необходим професионалист с управленски опит, с широки познания и способности за управление на процесите във всички области на културата и изкуството; мениджър в сферата на изкуството, ръководил държавни или общински структури; такъв, който уважава творците, цени работата им и умее да работи с хора. И по възможност между 40- и 60-годишен.