Ренесансов шедьовър, пресъздаден в Париж като гигантска свещ

Париж има нов музей, открит в края на май. Собственост на Франсоа-Анри Пино, музеят стана дом на колекцията от съвременно изкуство на милиардера. Създаден е в бивша зърноборса от XVIII век в централната част на френската столица.

Мечтата на 84-годишния бизнесмен, директор на корпорацията „Керинг“ и аукционната къща „Кристис“, да нареди колекцията си в самостоятелен музей датира от 2004 г., когато се ражда първоначалният план за частна институция на острова Сегуин в Сена. Сградата от бетон и стъкло трябваше да бъде на мястото на бивша фабрика на „Рено“ и да се издигне през 2004 г. по проект на японския архитект Тадао Андо, но заплахата от юридически действия на еко активисти сложи край на тези намерения само година по-късно. Тогава Пино премества колекцията си в „Палацо Граси“ във Венеция, друга част отива в „Пунта дела догана“ – и двете помещения по дизайн на Андо.

Японският архитект стои и зад трансформацията на борсата в Париж на стойност 160 млн. евро. Сградата е дадена под наем от общината за 50 години напред – предплатени са 15 млн. евро за наема и отделно всяка година Пино трябва да внася такса от 60 хил. евро плюс процент от печалбата от продажба на билети.

Една от залите е посветена на творчеството на британската художничка Линет Ядом-Боакие. Снимка: ЕПА/БГНЕС

На входа посетителите попадат в бетонен цилиндър с височина 9 метра и диаметър от 33 метра, който създава голяма изложбена зала, без да нарушава облика на сградата, която има статут на културно наследство. Куполът на зданието е създаден през 1838 г., вдъхновен от Пантеона в Рим. Освен чрез централните стълбища, залите са свързани с двойно спираловидно стълбище, замислено за улеснение на търговците, пренасящи големите чували със зърно.

В колекцията на Пино попадат само произведения, създадени след 1960-те години. Към днешна дата той притежава над 10 хиляди творби от около 380 автори, сред които Деймиън Хърст, Джеф Кунс, Чарлс Рей, Марлен Дюма и др. В музея могат да се видят скулптури, картини, видео и фотоматериали, звукови инсталации и др. В сградата на зърноборсата днес се помещава и гурме ресторант, в който главен готвач е шеф Мишел Бра, отличен със звезди „Мишлен“. На нивото под галерията има зала с 284 места.

„Искам да споделя страстта си към съвременното изкуство с колкото може повече хора – обяснява Пино. – Искам музеят да е място, в което хората се чувстват по-добре на изхода, отколкото на входа. От години мечтая да покажа колекцията си в Париж, град, който обичам. Париж е не само град на любовта, на първо място и преди всички той е естественият дом на артистите, на техния творчески гений и тяхното верую.“

Едно от най-впечатляващите произведения е разположено в центъра на атриума – восъчна реплика на скулптурата „Похищението на сабинянките“ от Джамболоня. Четириметровата статуя всъщност е гигантска свещ, дело на швейцарския скулптор Урс Фишер. Тя бе запалена при откриването на музея на 22 май и ще гори в продължение на 6 месеца.

По-близък поглед разкрива двата фитила на върха на пръстите на сабинянката. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Унищожаването на такова забележително произведение не бива да се разглежда с негативни чувства, отбелязва Мартен Бетено, директор на музея:

„Това е паметник на непостоянството и нетрайността на нещата, на течението на времето. След 6 месеца от оригиналната творба няма да е останало нищичко, но няма нищо лошо или тъжно в това. Нещо се унищожава, но обектът се трансформира в друго“.

Лесното отстраняване на обектите, разположени в сградата, е едно от изискванията на властите.

„Франсоа Пино не е собственик на тази сграда, той е наемател за 50 години – коментира  Бетено. – Той следва много строги правила за стопанисването на сградата.“

Почти 90% от творбите, намерили място в музея, се показват за пръв път пред широка публика.

Поглед към картината „Ici Plage, comme ici-bas“ на Марсиал Райс. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Откриването на музея не е просто реализация на дългогодишна мечта, зад амбицията на Пино се крие и дългогодишно съперничество с друг колекционер – 72 –годишния Бернар Арно, най-богатият човек във Франция, президент на „Луи Вютон“, „Хенеси“ и др. брандове. Надпреварата между двамата често се определя от медиите като „битката на милиардерите“. Собственикът на „Луи Вюитон“ откри музей на съвременното изкуство преди шест години в Париж в сграда, проектирана от Франк Гери.

Вижте още: ШЕДЬОВЪРЪТ НА ВЮИТОН 

На въпрос защо е избрал да се фокусира конкретно върху съвременното изкуство, Пино, който лично избира творбите, които да бъдат изложени в музея, казва, че става въпрос за обикновена икономия:

„Когато започнах да събирам изкуство, всички шедьоври от миналото вече бяха в музеите, а аз нямах средствата, за да си ги позволя“.

Скулптурата „Високо ниво на котки“ на американския творец Дейвид Хамънс. Снимка: ЕПА/БГНЕС

ЛЮБИТЕЛСКИ СНИМКИ С ОЩЕ ОТ ПРОИЗВЕДЕНИЯТА В МУЗЕЯ И ГОРЯЩАТА СТАТУЯ-СВЕЩ