Репресиран ли е уволненият актьор в Габрово?

Гневни постове за „уволнен артист“ от Габровския драматичен театър заради участие в протестите заливат втори ден българския Фейсбук. След изказвания на Даниел Михайлов, проблемът се разрасна и в дебата се включиха както хора, подкрепящи уволнения актьор, така и ръководството на театъра, което твърди, че става дума за нарушение на трудовата дисциплина.

За проблема на Михайлов пръв съобщи с публикация във Фейсбук журналистът Стоян Тончев:

„Уволненият артист от Габровския държавен театър се казва Даниел Михайлов. Причината е участието му в протестите срещу мутрите, на които се искат оставките на Борисов, Гешев и кабинета на мафията и олигархията, който се управлява и от Пеевски.

Даниел Михайлов държа реч след мен в неделя (30.08.2020 г.) от Трибуната на Свободата в София (Отровното трио) и участва в антиправителствените протести в Габрово и столицата.

Уволнението на Даниел от театъра е нагла демонстрация на сила, репресия и упражняване на власт за лична употреба от страна на управляващите мафиоти. Един артист е оставен без работа, защото е изразил конституционно установеното си право на мнение и политически възгледи.

Къде сте, артисти в България, за да защитите своя колега, или се страхувате да не изгубите трите сребърника??!”

„Площад Славейков” събра различните гледни точки по случая в опит да се разгледа обективно ситуацията.

Фактите са следните: актьорът Даниел Михайлов е уволнен на 6 септември със заповед на директора на Държавен драматичен театър „Рачо Стоянов” в Габрово. Уволнението влиза в сила от първия работен ден след празничните дни – 8 септември 2020-а. Основанието, посочено в заповедта, е „нарушаване на трудовата дисциплина”. Актьорът не се е явил на репетиция на 4 септември за единствената постановка, в която участва – „Под игото 1894“ с режисьор Петринел Гочев. Михайлов е бил назначен с трудов договор и е в шестмесечен изпитателен срок, което според трудовото законодателство дава право на управата да прекрати договора по всяко време.

Според Даниел Михайлов, той е предупредил в телефонен разговор с директора на театъра Петко Койчев, че няма да се яви на сутрешните репетиции на 4 септември, защото не разполага със средства, с които да си купи автобусен билет от Пловдив до Габрово. В същия разговор е предупреден от директора Койчев, че ще бъде наказан със „забележка”. Михайлов обещава, че ще се яви на следобедните репетиции същия ден. Не успява и отива на работа на 6 септември, когато е следващата репетиция по график. Преди да се качи на сцената обаче е извикан от директора за разговор и му е връчена заповед за уволнение.

Тези факти имат различни тълкувания, споделени от различни участници в събитията.

„Казаха ми, че са взели решение да ме уволнят заради несериозното ми отношение към театъра – обяснява Михайлов пред сайта „Либерта“. –  Аз възразих и заявих, че не приемам този довод, защото винаги съм бил точен, никога не съм отсъствал от занятия в университета и това може да бъде потвърдено от преподавателите. Директорът Петко Койчев ми отвърна: „Разбирам гражданската ти позиция и че се опитваш да станеш известен по други начини – чрез медии и постове във Фейсбук, а не като актьор, защото, за да станеш известен като актьор, трябва да си скъсаш задника от бачкане“.

А моята гражданска позиция е такава, че аз участвам активно в антиправителствените протести, както в Габрово, така и в Пловдив и София. Това, според мен, имаше предвид и г-н Койчев с намекването за „гражданската ми позиция“. Все пак става въпрос за държавен театър, а протестите са срещу властта! Но аз не мога да се крия като някоя мишка – да се страхувам и да не изразявам своето мнение за случаващото се в България и колко вредно е това управление. Освен това директорът ми е споделял, че за него министърът на културата Боил Банов досега е най-добрият, който е заемал този пост. Не разбирам какво му е толкова доброто, след като артистите умират от глад и нямат пари за билет, за да отидат на работа. Заплатите в държавния театър са подигравка за артистите и техния труд. Разписвам се на 659 лева месечно трудово възнаграждение, а се отказах от работата си като майстор по покривите, където съм изкарвал по 5000 лева на месец, за да стана актьор.“

Директорът на Габровския драматичен театър Петко Койчев изрази мнението си в официално изявление, публикувано в страницата на театъра във Фейсбук. Койчев обяснява, че актьорът е назначен на работа в Габровския драматичен театър след кастинг на 27 юни тази година за две роли в спектакъла „Под игото – 1894 г“. Даниел е класиран на трето място, но е взет след отказа на едно от класираните момчета. Михайлов е назначен на трудов договор с шестмесечен изпитателен срок.

„Длъжен съм като директор на ДТ „Рачо Стоянов“ отговорно да заявя, че освобождаването на актьора Даниел Михайлов няма нищо общо с неговата гражданска позиция, откритото ѝ заявяване и участието му в настоящите протести. Актьорът Даниел Михайлов е освободен, заради нарушение на трудовата дисциплина, заповед на директора и Правилника за вътрешния ред в ДТ „Рачо Стоянов“ – Габрово“, пише директорът Петко Койчев.

С емоционално обръщение към уволнения актьор във Фейсбук се включи и режисьорът Петринел Гочев, който провежда репетициите за „Под игото – 1894 г.“, текстът му е озаглавен „За театъра, репресиите и други животни“.

„Даниел Михайлов, фактите са такива – програмата е заповед на директора – пише Гочев. – Заповедта на директора може да бъде променяна според правилника на театъра. Докато „само в петък“ не си се явил, ние – аз, директорът, който е актьор, както и останалите актьори, както и едно момче, което не е актьор, РЕПЕТИРАХМЕ. В същото време режисьорът Васил Дуев репетираше на другата сцена с останалите актьори. Трети режисьор – Анна Батева, репетираше трето представление. Докато ти „само в петък не си се явил“, се изиграха три различни представления. Цялата трупа работи! Програмата се променя в движение.

„Не си бил само в петък” е според теб извинението ти. Но не си бил и в събота. Бил си на 31-ви и 1-ви, като на 2-ри и 3-ти си почивал, защото бяха обявени за почивни дни. Писах, че след летните отпуски си бил в репетиции два дни, в следващите си почивал. Но в театъра има доста хора, които репетират – извършват дейността, на която са се обрекли, и в почивните дни. Никой не е длъжен. Но го правят. За нас почивката беше дълга и поработихме в тези дни също. По желание, заради творчеството. Не си длъжен, но когато знаеш, че ще дойдат месеци на никакви репетиции, предпочиташ да работиш.

Но няма как да знаеш тези неща, като нямаш и едно представление в професионален театър. Званието „уволнен актьор“ може да си сложи някой, който реално е играл в професионално представление. Ти не си. Пропускаш да кажеш, че имаш реални работни дни на сцена по-малко от 30.

Къде е тук политическата репресия? Не, по-просто е – безотговорност към изкуството на театъра и още повече към 40 други твои колеги. Пропускаш да кажеш, че след като едва в петък сутринта звънна в театъра, каза, че ще си на репетиция следобяд. Но не беше. Пропусна да кажеш и за задължителните хореографски репетиции, на които те нямаше. Пропусна да кажеш, че не си положил никакво усилие да се информираш за промените в репетициите. В това няма политическа репресия. В това има технология – режисьорът изисква репетиция, а директорът обикновено я дава. Заради това работим в режим на нерегламентирано работно време. Защото знаем – Зимата иде! А тогава и няма да сме на сцената. Поне в Габрово.

В поведението ти има пренебрежение към всички колеги – артисти, служби, режисьори, художници, хореограф, администрация.

Пропусна да кажеш за общото събрание на 31-ви. Темата беше дисциплината, тежкият период на работа, който предстои след летните отпуски и карантина. Нямаш идея от театралния живот, но всеки знае, че септември е плътно наситен месец на възстановителни репетиции, нови репетиции и раздаване по сцените. Къде е тук политическата репресия?

Нямал си пари? Но това на гарата ли го разбра? Сутринта? Пред касата? Театърът не е клуб по интереси. Това е професионален институт.

Може би се „подписваш“ под 650 лв., както се изразяваш, но заплатата ти е доста повече. Пише я в трудовия ти договор. Към нея работодателят плаща на държавата още една сериозна сума. Тези средства са възнаграждение за труд, не социална помощ.

Четох и твърдението ти, че си спечелил кастинг. Това не е вярно и го знаеш. Спечелиха други двама. Едното момче имаше ангажимент и се отказа. Тогава те взехме заради професора ти. Поехме риск – дори текста за кастинга не беше си научил. Това не е политика и репресия. Това са факти. В театъра така се работи.“