Решение за праха на Луната – да бъде превърнат в улици и площадки за кацане

Учените намериха решение за лунния прах – голям проблем за придвижването на астронавти, луноходи и поддържането на всякакъв вид апаратура на Луната. Радикалното предложение, публикувано в „Scientific Reports“, препоръчва използването на гигантска леща за стопяването на лунния прах и за превръщането му в пътища и площадки за кацане, съобщава „Гардиън“.

„Може би ще си кажете: Улици на Луната, кой им нужда от това? – пита проф. Йенс Гюнстер от Държавния институт по изследване и тестване на материалите в Берлин. – Но всъщност нуждата ни притиска, и то от много години. На Луната няма атмосфера, гравитацията е слаба и прахът е навсякъде. Влиза в луноходите и техниката на всички държави с мисии на спътника.“

Прахът вече е провалял мисии в миналото – НАСА загуби връзка с апарата „Surveyor 3“ заради пораженията по него от праха, вдигнат при кацането на „Аполо 12“. Американската агенция иска да установи постоянен пост на Луната, но това ще бъде огромно предизвикателство, тъй като разходите по пренасянето на строителни материали са непосилни. Затова се търсят устойчиви и нетрадиционни решения.

„Трябва да се използва това, което вече имаме налично, а то е просто прах“, казва Гюнстер.

Той и колегите му са провели експерименти с материала EAC-1A, разработен от Европейската космическа агенция като заместител на лунната почва. Върху праха те насочват лазерен лъч и при достигане на температура от 1600 градуса по Целзий това разтапя материала. С помощта на лъча учените успяват да създадат малки триъгълни модули, които могат да се използват за основата на пътища и площадки на Луната.

Този процес обаче е трудоемък. Разтапянето на прах за един триъгълник отнема един час, тоест за изграждането на площадка с размери 10 на 10 метра са нужни 100 дни.

„Звучи като цяла вечност, но мислете за строежите на Земята – казва Гюнстер. – Понякога отнема цяла вечност за изграждането на едно кръстовище.“

За да се пресъздадат условията за стапяне на лунния прах в Космоса, учените изчисляват, че леща с площ от 2,37 кв. м трябва да бъде пренесен до спътника вместо лазер. Лещата ще концентрира слънчевата светлина и може да бъде изградена от специален материал, който позволява навиване. Това значително ще улесни транспорта до Луната. Остава обаче въпросът какво ще се случи с лещата, когато самата тя бъде покрита с прах. Гюнстер вече разсъждава по този въпрос и допълва, че екипът му в момента търси начин за създаване на вибрираща леща.