„Жестокостта има свойството да поражда
жестокост.”
Есхил, „Агамемнон”
Бих могъл да окачествя случилото се като безвкусица и пошлост, но това би значело да омаловажа (а)моралната му стойност. А всяко омаловажаване е несправедливост към автора. Че е безвкусно и пошло, не ще и дума, но е и нещо много повече от това – зловещо, чудовищно, потресаващо е. То илюстрира горчивата констатация, която Достоевски прави в „Записки от мъртвия дом”, че „качества на палач има в зародиш у всеки съвременен човек”. Ето защо и как.
И така, един апаратчик на партията, подслонила политически, идеологически и ведомствено най-много ченгета, води в студиото на Нова телевизия Корнелия Нинова. Двамата са усмихнати, ведри, жизнерадостни. На фона на нарастващия рейтинг на БСП разбирам защо. Гостите на телевизията не крият топлите си приятелски отношения – няма и защо да го правят. Дотук добре. Оттук нататък обаче започва драмата. Обяснявайки още в началото на интервюто закъснението си за срещата, гостуващият Крум Зарков заявява:
„Извинявайте, че закъснях, но с друга група ченгета от Държавна сигурност крояхме планове как да мъчим един дядо”.
След което малкият екран се разтриса от залпов смях – смеят се хорово Корнелия Нинова и младият ѝ питомник.
Това е всичко. Ако някой непредубеден зрител реши, че не си струва да издребняваме и да сеем на корена ряпа, аз бих го запитал дреболия ли е един насилствено отнет човешки живот. А хиляди насилствено отнети човешки животи? А стотици хиляди, колкото са вероятните жертви на демоничната Държавна сигурност? А страданията, гладът, студът, принудителният труд до припадък, ежедневните физически инквизиции по изтребителните наказателни лагери на реалния (по-реален няма накъде) социализъм? А милионите разбити човешки съдби на семействата на концлагеристите и жертви на режима? Един режим, не само олицетворяван, а и въплъщаван от тираничната БКП. Чиято тираничност нейната съвременна наследница не осъжда и дори не иронизира. Ако има някакъв нескопосан опит за ирония, някакъв плосък и безсолен хумор, той е по адрес не на злодеите, а на техните жертви и на онези български граждани, които осъждат насилието и злото на комунистическия тоталитаризъм, чиято морална съвест отказва да се примири с обстоятелството, че политическите и физически носители на безмерното политическо и физическо насилие, в което тънеше страната ни кажи-речи половин столетие, отново са на дневен ред, отново кичат с алени петолъчки гордо вдигнатите си чела. А демонстративните, видимите петолъчки по челата предполагат невидим, скрит под изящното официално сако револвер на кръста. Който няма да стреля по онези битови престъпници и кокошкари, които ден след ден грабят и тероризират беззащитните старци по села и паланки – в нашите човешки права, в нашите граждански свободи, в човешкото ни достойнство и в плътта ни людска ще стреля. Всички ние, които не споделяме тяхната човеконенавистна доктрина, сме на прицел.
Не бива да забравяме, че Държавна сигурност е не самодейна банда престъпници, а престъпно ведомство, институция, инструментариумът и дясната ръка на Партията-ръководителка. С какво морално съзнание онези безпощадни бойци от Тихия фронт, безсмъртните приемници на Железния Феликс с хладния ум, горещото сърце и (особено!) чистите ръце, тръгват днес към държавните върхове, за да градят и съграждат онази демокрация, която довчера громяха с огън и меч, аз няма да питам – моралното съзнание е лукс, недостъпен за тяхното гражданско битие. Няма да връзвам кусур на Крум Зарков и затова, че дядо му е бившият шеф на Главно следствено управление на ДС и палач, изпратил собственоръчно немалко народ на страдание и смърт – децата не са отговорни за злодеянията на бащите и дедите си. Отговорни са обаче, ако не се разграничат от потомственото семейно зло, а го унаследят и пренесат във времето – всеки носи собствена отговорност за собствените си дела и думи. Които в случая оприличават, почти отъждествяват потомци и предшественици. Докато предшественици са физическите извършители на това повсеместно, удавило цялата ни страна зло, потомците са негови хранители и реставратори. А това е не по-малко непростимо – щафетата на престъпността мандат след мандат препуска, носена като олимпийски факел и като олимпийски факел предавана от поколение на поколение. На път през настоящето към бъдещето – светло и комунистическо. Този зловещ, този изпепеляващ пламък гори с ентусиазма на Корнелия Нинова и компания – нейната гавра с паметта на невинните жертви на най-варварския режим в цялата ни хилядолетна национална история свидетелства не само за недостиг на съзнание за историчност, а и за онзи безсмъртен цинизъм, който въдворява тоталитаризма по места, който превръща комунистическата идеология в комунистическа практика, в практика на насилието и смъртта.
Докато в зората на демокрацията агентите на ДС криеха от кумова срама агентурното си минало, от години вече не е така. Вече принадлежността към репресивния апарат, към меча и щита на Партията-ръководителка е не камък на шията, а криле на раменете – днес агенти, доносници и злодеи пренаселиха и Народното ни събрание, и правителство, и президентство, и институциите в центъра и по места. Това реварваризиране е морална катастрофа както за старо- и неокомунисти, така и за нас самите, онези милиони гласоподаватели, които чрез гласа си ги издигат и поддържат по върховете на държавната власт. Имало е, както казва по друг повод един български писател, и по-лоши времена за страната ни – по-позорни времена обаче не е имало.
В едно писано за руската емисия на Би Би Си есе приятелят на Георги Марков Анатолий Кузнецов разказва защо е не само неуместно, а и морално недопустимо да напишеш комедия или хумористичен роман за концлагера на Бухенвалд или на Дахау. Докато Георги Марков бе похитен несъмнено от палачите на Държавна сигурност, има сериозни подозрения, че и преждевременната смърт на автора на „Бабий Яр” не е настъпила без съдействието на КГБ. Физическите убийци на тези благородни и даровити люде си имат свои легитиматори. Не, не само в лицето на Берия и на Мирчо Спасов, а и в думите и делата на Корнелия Нинова и компания, сиреч в кредото на всички онези наследници, реставратори и хранители на злото, чиято наглост ни залива от обществени форуми, от телевизионни екрани и медии. Без историческото алиби, което дума по дума тези циници обезпечават на практиците, нямаше да има и историческо насилие. Нямаше да го има и днешното насилие на ведомството над духа. Което пък обещава насилие утрешно. Както виждате, тези палачи на словото и на делото са неизкореними – на всеки километър са. И така – до края на света. Един свят, който не може да бъде нито мое морално, нито мое духовно, нито мое физическо местожителство, който мандат след мандат става все по-малко мой, все по-чужд и враждебен.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение