Мариинското евангелие – глаголически илюстрован ръкопис, създаден през ХІ век в югозападните български земи, което е част от фондовете на Руската държавна библиотека, бе представено в реставриран вид за пръв път, откакто е пренесено през 1845 г. от Атон, съобщава изданието „Арт новости”.
Тази книга е един от единайсетте съхранени ръкописа на глаголица. През 1845 г. руският славист Виктор Григорович го открива в скита „Света Дева Мария” в Атон и го отнася в Русия. След смъртта му то попада в Румянцевския музей, който по-късно прераства в Руска държавна библиотека.
Дмитрий Чудинов, който ръководи отдела за ръкописи в библиотеката, разказва пред „Арт новости”:
„Това, да го кажем така, не е единственият диамант в нашата съкровищница, но е един от най-важните. Получихме евангелието в плачевен вид – все пак то е на повече от 1000 години и те са му се отразили. Някои страници бяха деформирани, други бяха накапани с восък. Независимо, че е написана на глаголица, тази книга е била четена и по-късно. В нея има и отметки от XIII–XIV век на кирилица, има прибавена страница. В манастира в Атон са се опитвали да я приспособят за богослуженията.”
Според Александър Сошнин, който отговаря за опазване на фондовете в Руската държавна библиотека, това е най-старият ръкопис, реставриран там. Най-трудно е било с реставрацията на рисунките, тъй като част от миниатюрите са били нарисувани с бои, съдържащи мед.
„При определено въздействие от вода и други фактори медта негативно влияе върху основата, като я разгражда. Затова там, където миниатюрите са били изписани с мед, пергаментът е бил буквално прояден”, уточнява Сошнин.
За решение на проблема е използвана специална методика – уврежданията са били възстановявани с помощта на японска реставрационна хартия. Запазили са се само три от миниатюрите – изображения на евангелистите Марко, Лука и Йоан. Отдавна е загубена четвъртата – очевидно с изображение на Матея.
Всички около 170 листа от евангелието са минали през очистителен процес, включително и от масленото покритие. То е било основното, което е предизвикало удивление сред реставраторите. Сошнин подчертава, че в крайна сметка повечето листове на ръкописа са били навлажнени, изправени и почистени, тъй като са се съхранили достатъчно добре. Реставраторите са решили да не възстановяват загубената обшивка на ръкописа, тъй като нямат никаква идея как е изглеждала. Направена е „екзообшивка”, която ще поддържа съшития блок от пергаменти в стабилно състояние, без да претендира за автентична възстановка на оригинала.
Според експертите от библиотеката не са направени нови научни открития при реставрацията на Мариинското евангелие, тъй като то отдавна е известно и добре проучено.
„Към него се проявява непрекъснат интерес, защото е исторически паметник от световно значение – подчертава Дмитрий Чудинов. – Неотдавна българите се интересуваха и искаха да дойдат за проучвания. В процеса на реставрация все пак е извлечена информация за начина, по който е бил съхраняван ръкописът във времето, както и някои други аспекти от дългото му съществуване.”
Старобългарското четириевангелие от началото на ХІ в. съдържа 173 листа пергамент, писани с обла глаголица, по 30 реда на страница. Началото и краят на ръкописа са изгубени – липсва текстът от Матей 1, I-5,23. В средата липсват лист 134 (Йоан 1:1-5:23), на мястото на който по-късно е вмъкнат лист с кирилско писмо, и лист 167 (Йоан 18:13-18:29), заменен с текст от Зографското евангелие. Паметникът произхожда от югозападната българска глаголическа традиция. Първоначалното предположение на В. Ягич във връзка със западна сърбо-хърватска езикова област днес няма поддръжници. Най-вероятно ръкописът е писан някъде в югозападна българска говорна област, Мариинското евангелие показва подчертана архаичност в областта на морфологията; фонетиката му отразява по-късна фаза от развитието на старобългарския език, а в лексикално отношение следва първоначалния Кирило-Методиев евангелски превод. Два листа от ръкописа, известни като Михановичеви листа, се съхраняват във Виенската национална библиотека (Cod. Slav. 146).
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение