Реставрират Златю Бояджиев преди 120-ия му рожден ден

Мащабна изложба за 120-годишнината от рождението на Златю Бояджиев предстои в Националната галерия. През август произведенията му ще заемат два етажа от Двореца и ще останат там няколко месеца. Датите все още се уточняват, но отсега е ясно, че кулминацията на събитията ще е около 22 октомври, когато е рожденият ден на големия живописец. Експозицията под кураторството на д-р Боряна Вълчанова ще включва най-малко 120 произведения, подбрани от галериите в цялата страна, частни колекции и от наследниците на художника.

В момента реставраторите на Националната галерия обследват творбите от фонда ѝ. Обикновено само специалисти имат достъп до този процес, но в рамките на образователната си програма „Магията на реставрацията“ институцията допуска и външни лица.

Ателиетата приличат на операционни – поне в няколко елемента: UV-лампи, мощен микроскоп, шишенца със спирт, аспиратори. Намира се и по някой скалпел, мяркат се също клещи и обущарски гвоздеи. Четките сякаш се губят, но пък стативите, върху които са окачени няколко картини, веднага приковават погледа. А в този момент там са творби, които Златю Бояджиев е рисувал с лявата си ръка, след инсулта от 1951 г. И мащабите, и стилът на художника са коренно различни спрямо творбите, създадени преди това с дясна ръка.

Повърхността на картината „Свинарка“ се изследва под микроскоп. Снимка: Елена Кръстева

Контрастът се вижда веднага – на една от масите в ателието лежи портрет на майката на художника, рисуван през 1942 г. Картината е слабо позната и ако няма пояснение, трудно ще допуснете, че е Златюво произведение. Палитрата е в тъмна гама, стилът – строго академичен.

„След инсулта той сякаш рисува не само с лявата ръка, а с цялото си тяло и това движение се усеща в платното, което е съразмерно с тялото“, казва реставраторката Поли Троянова.

Тя е нашият водач и увлича посетителите с разказа си за пластовете в картините и в живота на Златю Бояджиев.

Портретът на госпожа Бояджиева дели една маса с градски пейзаж в землисти багри. Отстрани изглежда като платно голям формат, обаче се оказва, че творбата всъщност е рисувана върху фазер. По време на изложба лаикът може и да не забележи тази подробност, но на „операционната“ маса се виждат цепнатините по хоризонтала и загубите в боята. Поне няколко часа ще бъдат нужни на Троянова, за да ги заличи.

„Етиката в реставрацията изисква всички намеси да се правят с материали, които могат да се видят с UV-светлина и да могат да се махнат без разтворител“, уточнява реставраторката.

Блясъкът ще бъде върнат в картините на Златю Бояджиев до изложбата през август. Снимка: Елена Кръстева

След обследването на произведението и набелязване на проблемите му следва фазата „почистване“. Мръсотията се оказва враг № 1, защото е заплаха за материалите. Боите са уязвими за микроорганизми и когато се случи наслоената прах да срещне влага, се образува плесен. За щастие, при картините на Златю Бояджиев няма подобни поражения. Само на места грундът прозира и то така, че е трудно да се каже дали е загуба на материал или решение на художника приживе.

Троянова смесва малко син пигмент с разтворител и го нанася с леки движения на четката върху платното. После нагледно показва, че тази намеса е обратима – топва памучно тампонче в малко разтворител, докосва картината и нанесената току-що боя изчезва.

Междувременно се връща на проблема с мръсотията и споменава, че сигурен помощник в борбата в нея е… слюнката!

„Тя съдържа ензими, които разтварят мръсотията. Понякога до нас има чаша сода, потапяме едно памуче в устата и готово. Разбира се, продава се и синтетична реставрационна слюнка“, разбулва част от магията на реставрацията Поли Троянова.

Поли Троянова показва свойствата на слюнката. Снимка: Елена Кръстева

Магията на микроскопа

Специално за урока с любознателните посетители реставраторката слага под уреда шедьовъра „Свинарката“, рисуван през 1945 г. Любопитството към тази картина винаги е огромно, не само защото тя е сред емблемите в каталога на Националната галерия, но и заради кражбата ѝ през юли 1994 г. Тогава България изживяваше еуфорията на Пеневата чета на Световното първенство по футбол и една нощ, докато всички гледат мачове по телевизията, крадец се изкачва по водосточната тръба и задига прочутата творба. При акция на ГДБОП, няколко месеца по-късно платното е намерено и върнато на галерията.

С днешна дата специалистите в Националната галерия нямат съмнения за автентичността му. Любопитните, които дойдохме на „Магията на реставрацията“ – също. Защото микроскопът ни показа невидимото за очите – неразтворените зрънца пигмент в подписа, загубите на боя тук-там и разни други тайни неща.

А какво правят споменатите в началото обущарски пирони в реставраторското ателие? С тях Златю Бояджиев лично е закрепвал платната си и сега Поли Троянова ги извади, за да освободи картината от подрамката – за първи път от поне шейсет години. И с надеждата, че нова реставрация ще се наложи след още поне деветдесет.

Снимка: Елена Кръстева

Източник: „Артотека“