Революциите не са това, което бяха

Вече традиционното, изцяло финансово мотивирано решение, финалните филми на мегахитови поредици да се делят на две, не отмина и „Игри на глада“. Жалко, защото от двете части на „Сойка-присмехулка“ можеше да излезе един още по-добър филм. И тъжно, защото една от малкото тийнейджърски фентъзи поредици, които бяха едновременно и успешни, и смислени, завърши.

Измеренията на успеха са приходи от 2,3 милиарда долара, които вероятно скоро ще станат 3 милиарда. При това със сравнително ниски за блокбъстър бюджети – първата част струваше 78 млн. долара, най-скъпата последна част – 128 милиона долара.

Освен това в „Игрите на глада“, въпреки оскъдната фентъзи обвивка, има повече политическа логика и идеологически смисъл, отколкото например в десет блокбъстъра от сорта на „Непобедимите“ 1, 2, 3 и т.н. Хубаво е, че вече и за Холивуд революциите не са това, което бяха.

Катнис не желае да играе повече ролята на рекламно лице на бунтовниците.

Финалът на историята започва със силен натиск на обединените въстаници от всички окръзи, който принуждава силите на Капитолия да отстъпват към столицата. Водачът на бунтовниците президентът Коин (Джулиан Мур) разчита, че народният герой Катнис Евърдийн (Дженифър Лоурънс) ще играе важна, но изцяло пропагандна роля във финалния натиск.

Планьорка преди последната атака.

Но момичето не желае повече да вдъхновява войниците и да снима рекламни клипове. След всичко случило се, Катнис вече има друга идея – да убие лично президента Сноу (Доналд Съдърланд), защото вярва, че това ще ускори рязко края на войната. Заедно с малък отряд от останалите победители в „Игрите на глада“, Катнис навлиза в града преди основните части. Но, за да стигне до президентския дворец, отрядът трябва преодолее заложените из целия град клопки във вид на автоматизирани бойни системи. Президентът Сноу е подготвил и още няколко изненади…

Доналд Съдърланд е безмилостният диктатор Сноу.

Освен силната история, другият голям плюс на филма е силният актьорски състав. В „Игрите…“ участват петима с номинации за „Оскар“, а трима от тях са печелили заветната статуетка – това са Дженифър Лоурънт, Джулиан Мур и Филип Сеймур Хофман, а за наградата са чакали Уди Харелсън и Стенли Тучи.

Преди година първата част на „Сойка-присмехулка“ беше по-скоро дълъг пролог съм настоящата история. Сега освен обичайните предизвикателства пред героите, лишената от склонност към политически интриги Катнис ще трябва да реши и един нелек морален въпрос. Създателите на филма са се справили добре с баланса между двата проблема, екшън епизодите са дълги и на ниво, някои от подземните сцени отиват към хорър жанра, без да пресичат граници.

По-неубедително, да не кажем скучно, е представянето на любовните колебания на героинята. А на финала е добавена една малка сцена, която я няма в книгата – тя изиграва ролята на допълнителна, но излишна лъжичка захар.