Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Режат от парите за култура, министърът мълчи и се ослушва

Министърът на културата Петър Стоянович - Режат от парите за култура, министърът мълчи и се ослушва

Министърът на културата Петър Стоянович

Артистите ще стегнат още повече колана догодина! Това става ясно от приетия от парламента бюджет за 2014 г. Творците на държавна заплата ще трябва да се справят с около 2 млн. лв. по-малко спрямо 2013-а. Парите за култура ще бъдат 120,7 млн. лв., а преди министър Стоянович бяха 122,6 млн. лв.

Някои ще кажат: Каква е тази олелия за 2 млн. лв.? Но за бедняците в културата, десетки от които получават минималното за страната възнаграждение, тази новина означава, че ще има съкращения.

Силно разтревожен за колегите си, председателят на Съюза на артистите (САБ) Христо Мутафчиев написа писмо до тях – нещо, което може би трябваше да направи Петър Стоянович. Поне за да се оправдае, да покаже съпричастност. Но Мутафчиев явно е по-загрижен от министъра. Шефът на САБ прави равносметка на театралната реформа 4 години след началото й. Той разкрива, че публиката за този период се е увеличила със 150% или с близо половин милион души. Значително се е повишила и продукцията в театрите спрямо 2009 г. – със 148% или 3491 представления повече. Ръстът на приходите от билети също е забележителен – 200%! След въвеждане на реформата собствените приходи на културните институти остават в тях, реинвестират се в нови спектакли и хонорари за актьорите на свободна практика.

Министърът на културата Петър Стоянович не управлява културата, настанил се е в нея като в гробница.

Стоянович явно има намерение да разтури реформата в сценичните изкуства, научихме от отчета за първите му 100 дни начело на културата.

“Реформата трябва да бъде преосмислена, тъй като утежнява бюджета и нямаме гаранции, че качеството на продукта е еднакво в цялата страна“, пише той. От този отчет разбираме, че критерият “продаден билет” ще отпадне.

По какъв стандарт смята да заплаща занапред труда на актьорите и музикантите, министърът все още не е оповестил, а и от този отчет насам Стоянович не е посмял повече да обели дума за реформата. Никаква реакция не показа и около бюджета за 2014-а. Министърът мълчи и се ослушва. Колкото и зрители да вкарват в салоните артистите, от г-н Стоянович, настанил се като в гробница в креслото си на бул. «Стамболийски», те получават безразличие. А ако реши да покаже отношение, отговорът му е «Не».

За какво им е тогава на творците министерство пълно с чиновници? За да местят парите за култура от едната каса в другата ли? За този трансфер не ни е нужен министър, а счетоводител и даже само касиер.

Стоянович определено не е подходящият мениджър на родната култура. Той не показва и желание да брани правата на творците. Дотук се е борил единствено за шанса да си седи на стола в министерството. Затова не се поколеба да подкрепи назначението на Делян Пеевски за шеф на ДАНС.

Стоянович не управлява културата, а се е закичил на ревера й. Такава впрочем е цялостната държавна “политика” на кабинета Орешарски. Вече 24 години след промените хората на изкуството у нас са жертви на неадекватните ни управници, изкуството е оставено на произвола, на течението, на нищото. Държавата все още нехае да облекчи данъците на меценатите – нещо, от което културата ни щеше да живне. ДДС-то върху печатните издания в България продължава да е най-високото в Европа – 20%, в повечето страни е 7%, някъде е 0. Това качва крайната цена на книгите у нас, което намалява продажбата им. Заплащането на творците продължава да се пуска отгоре, по социалистически, за най-послушните.

Единствената “справедливост“, с която управниците ни уредиха творците, е да се дава на тези, които и без това печелят добре. Културата засипва с пари халтурата. Затова Стоянович сега няма пари да възстанови изгорелия театър в Пловдив. Но актьорът Камен Донев, който не е на държавна заплата, а на свободна практика, намери 10 000 лв. лични средства за ремонта на сцената. Те, за съжаление, няма да стигнат…

Може би и в арта трябва да се дарява като в здравеопазването – SMS за това изкуство, SMS за онова. Или пък културата да мине на издръжка към мафията, както е в някои латиноамерикански диктатури. E, нашата мафия не си пада по високо изкуство. Тя намира вдъхновение в чалгата.

Докато Стоянович мълчи и се ослушва, театърът от жълтите павета може би ще си намери нова сцена – на бул. „Стамболийски“. Там, под прозорците на министъра, през 2010-а кинаджиите поискаха оставката на Вежди Рашидов. И за има-няма седмица получиха пари за филмопроизводство.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС