Режисьорът на последния „Бонд“ e в Украйна и разказва истории от войната

Кари Фукунага, режисьорът на последния филм за Бонд „Смъртта може да почака“, е в Украйна, където подпомага дейността на неправителствената организация „World Central Kitchen“. Фукунага е в Лвов и в Киев, където се е срещнал с десетки бежанци, показва профилът му в Инстаграм, превърнат в последните дни в дневник на истории от войната.

Организацията се грижи за прехраната на хиляди бежанци по центровете, само в Лвов осигурява дневните порции на ок. 25 хил. души. Дейността им се развива в цялата страна, където „World Central Kitchen“ е осигурила повече от 1 млн. порции от началото на войната.

Не става ясно откога режисьорът е в страната, която бе нападната от Русия преди повече от месец. Не се съобщава и дали работи по проект там, както Шон Пен например, който в първите дни от войната се срещна с президента Зеленски и бе съобщено, че работи по документален филм.

Първият му пост от Украйна е датиран от преди пет дни, когато Фукунага решава да представи историята на Валентина от Мелитопол, Вера от Чернигов и Оксана от Харков, с които се среща с бомбоубежище в Лвов. Особено трогателна е историята на Валентина, пристигнала в дните преди войната в западна Украйна, за да отпразнува с мъжа си 35-ата годишнина от брака им. Децата им им подарили пътуване до Карпатите, за което Валентина мечтаела отдавна. След прекрасен уикенд в планината, двамата разбират, че страната е била нападната, когато са на жп гарата на път за дома им. Децата и внуците ѝ напуснали страната, но не и мъжете, които имат забрана да излизат извън границите, в случай, че трябва да бъдат мобилизирани в армията. Тя останала с тях „защото са безпомощни, защото са мъже“.

„Кой друг ще се грижи за тях“, пита Валентина, цитирана от Фукунага.

Оксана допълва:

„В един момент гледахме мирно внуците си, а сега сме тук. Не сме искали това, не сме искали да ни „освобождават“, казва тя, използвайки един от аргументите на Кремъл за нападението.

 

Вижте тази публикация в Instagram.

 

Публикация, споделена от Cary Fukunaga (@cary_fukunaga)

В центъра режисьорът среща още Йоланта, мениджър на оркестър, която тъкмо записвала благотворителен концерт за всички украински творци, напуснали домовете си, когато сирени за въздушна тревога прекъснали Трета симфония на Бетовен.

„За смерть Путіна“, вдигнала тя тост с просеко в бомбоубежището, където се бил събрал целият оркестър.

В последната си публикация Фукунага представя семейството на Васил и Оля от Донбас и децата им Аня, Саша и 2-годишната Лилия. Първо семейството живеело в Горловка, после се установили в Славянск. Там ги заварват руските сепаратисти, „превърнали Донбас във военна зона“, разказва режисьорът. Бързо вземат решението да напуснат работата, дома си, градината и да се преместят в „непознат град с непознати лица“, без да се уточнява къде точно. Съседите им ги посрещнали много топло, още в първите дни ги поканили на шашлик, докато руските сили за втори път не ги принудили да изоставят установения си живот.

„Не искаме да напускаме Украйна – казва Оля с въздишка. – Поне сме заедно.“

 

Вижте тази публикация в Instagram.

 

Публикация, споделена от Cary Fukunaga (@cary_fukunaga)