Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Театърът – на ръба на професионализма. Режисьорите отново в гилдия

Започнахме да се делим на буржоазия и пролетариат, отбелязва Лилия Абаджиева - председател на новото обединение

„Живеем във време, в което българската театрална ситуация се нуждае от промяна и има воля за това. Но някак ние все повече се делим на пчелички и мушички, на мечки и буболечки, на моралисти и екзистенциалисти, на талантливи и бездарни“, казва Лилия Абаджиева. Снимка: Емил Георгиев - Театърът – на ръба на професионализма. Режисьорите отново в гилдия

„Живеем във време, в което българската театрална ситуация се нуждае от промяна и има воля за това. Но някак ние все повече се делим на пчелички и мушички, на мечки и буболечки, на моралисти и екзистенциалисти, на талантливи и бездарни“, казва Лилия Абаджиева. Снимка: Емил Георгиев

След дълги години на спасяване поединично, режисьорите у нас отново се обединиха в гилдия. Учредена е към Съюза на артистите и има за цел да върне дебата за изкуство в театъра, завзет от разговори за пари; да върне „природата на театралното“ и да изведе театралната лексика извън естетиката на телевизионните шоута – във време, когато в театъра се делят на буржоазия и пролетариат.

„Театралната ситуация никога не е била толкова тежка, каквато е в момента – сподели пред „Площад Славейков“ Абаджиева, председател на Българската режисьорска гилдия. – Театърът е принуден да съществува на ръба на професионализма и успешно върви към полу-професионалното. С лека ръка захвърлихме традициите, в които сме възпитани, забравихме всички наши учители, които са се вграждали в нас, забравихме и своите идеали. Подмяната е на път да затрие природата на театралното. Не знам дали всеки от нас – който не прави разлика между съществуването си в театъра и в живота – може да удържа своите естетически и етически принципи. Това става все по-трудно.“

В обръщение към колегите си Абаджиева споделя своята болка, че в последните години обществото ни живее в ситуация на отделеност – „и ние все повече рискуваме да се превърнем в общество на екзистенциални песимисти“. А театърът, казва режисьорката, е феноменален със своята велика възможност да обединява.

„Живеем във време, в което театърът се нуждае от промяна и има воля за това. Но някак ние все повече се делим на пчелички и мушички, на мечки и буболечки, на моралисти и екзистенциалисти, на талантливи и бездарни.

Битката, която ние всички водим, не е единствено и само за хляба. Тя не е битка единствено и само за да има разговор за театър в бъдеще време. Тя не е и битка само за правото на духа да съществува в абсолютната си форма“, казва Абаджиева.

Режисьорката споделя, че в лицето на председателя на Съюза на артистите Христо Мутафчиев са открили партньор и колега, готов и за диалог, и да застане зад идеите им. Сред учредителите на Българската режисьорска гилдия са имена от четири поколения – Асен Шопов, Маргарита Младенова, Бойко Богданов, Бина Харалампиева, Лилия Абаджиева, Недялко Делчев, Явор Гърдев (асоцииран член), Георги Михалков, Катя Петрова, Васил Василев, Петринел Гочев, Марий Росен, Стайко Мурджев, Стилиан Петров, Теа Сугарева, Крис Шарков, Гаро Ашикян, Неда Соколовска, Григор Антонов и Веселка Кунчева.

Преди години режисьорите у нас са били обединени също в гилдия, в която са членували най-големите авторитети в театъра – Леон Даниел, Вили Цанков, Юлия Огнянова, Крикор Азарян, Младен Киселов, Красимир Спасов, Иван Добчев, Николай Поляков… Амбицията на новоучредената Режисьорска гилдия е да възстановят традиция, която за мнозина изглеждала погубена.

Лилия Абаджиева и Бина Харалампиева повдигнаха пред „Площад Славейков“ въпроса за свръхпроизводството на кадри в театралните вузове.

„Лично мое мнение е, че в професионалния театър трябва да работят само професионални режисьори – смята Лилия Абаджиева. – Обучението им е субсидирано от държавата, затова ще се опитаме да предложим под някаква форма на Министерството на културата да предложи на БАРОК в театрите да има приоритет поканата към професионални режисьори. С което не налагаме режим на забрана. Проблемът е, че не е поставял само този, който не е пожелал. Въпросът, който задавам, е дали това свръхпроизводство на кадри е пропорционално на пазара или обратно: създава се изкуствен пазар.“

Подменен е и езикът в театъра – каза още Абаджиева. Вместо да възпитават вкус към театралното изкуство, да изследват човешкото в човека – през всичките му жанрове и естетически проявления, прекрасните актьори сред звездите на тв шоуто се занимават с друго – и системата на държавния театър обслужва техните ООД-та и ЕООД-та. Цялата тази машина служи на десетина фирми.

„От поне 15 години режисьорите не само нямат изисквания, те не се интересуват как се развива театралната структура в България. Нашата гилдия ще се превърне в институция, която ще налага правила, за да съществува професионално“, коментира Петринел Гочев.

Според Лилия Абаджиева основният проблем е, че отдавна разговорите в театъра се въртят единствено около цифри и пари – а не за смисъла, за естетически битки, за това каква е мисията на театъра. А тя не е да направи комфортен живота на 100-тина човека.

„Никъде по света, където съм работила, няма такова противопоставяне на артисти. Никъде няма мегазвезда, която да си е позволила да си помисли – камо ли да го артикулира – че тя издържа останалите. Аз прочетох в прав текст думи на актриса, която аз харесвам: „Какво да направим, като ние им изкарвам заплатите“.  Система, в която се опитваш да вмениш на останалите актьори вина, че благодарение на теб те могат да преживяват – това е моралното дъно“, казва Абаджиева.

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg