Резкият шеметен поток на измислянето

След 5 години тишина от „Няма такава книга“ и непрекъснато чудене – хайде де, къде са новите разкази?, Людмил Станев представя нов сборник – „Рязко“. Той е на българския пазар от около месец, но официалната му премиера ще бъде на 6 април (понеделник) в Книжен център „Гринуич“.

„Стои добре като заглавие, нали? Като белег“, пита ни Станев в началото на едноименния разказ „Рязко“, който е последен в книгата, и ни разказва за топката, по която тичаме, мислейки, че сме свободни, и за болката, която изпитваме по липсващия си крайник.

„Рязко“ събира в себе си точно 50 истории – парчета на абсурда, възхвала на измислянето, (само)иронични разкази и горчиво-весели спомени от потайностите на три български града. Сборникът е структуриран в няколко части, които плавно преливат една в друга – и макар да е възможно в началото да ви зашемети измамна лекота, трябва да сте подготвени за реалния живот в последната, най-мащабна поредица – „Истински истории“.

Людмил Станев се впуска в шеметен поток на мисълта. Читателят не знае какво по-напред ще го връхлети – дадаистът Андре Бретон и Ърнест Хемунгуей, падащите баби на Хармс, турците Ага Мем Нон и Салвадор Али, задните полукълба на Николай Василиевич и главата на Берлиоз, летящи дядки и солово хъркане, пияни цигани или пияни артисти… Иначе казано, умът на Станев и всевъзможните му игри с езика наподобяват малко онези кокетни отвън антикварни магазинчета, в чиито съкровища можеш да се изгубиш за часове наред.

Впечатляващи са някои от разказите, посветени на кариерата на писателя като медик във Варненската спешна помощ – с особеното му чувство за самоирония и търсене на смешното при предаването на зловещо-тъжните истини от българската действителност.

NB: Да се чете с внимание от пуритани.