Рим, 12 м под земята. Тайнствен храм на 2 хилядолетия

Мистериозна римска базилика, построена в чест на таен езически култ, скрита 12 метра под земята, наскоро бе отворена за посещения, съобщи британският „Телеграф“. Храмът е единствен по рода си в света, бил е издълбан преди през първи век във варовикова скала в покрайнините на имперската столица.

Пищно украсена с хоросанови релефи на богове, богове, богини, пантери, крилати фигури и пигмеи, базиликата „Порта Маджоре“ била открита случайно през 1917 г. при строежа на жп линия от Рим до южния град Касино. Старателната реставрация, която продължила дълги години, вече е напреднала дотолкова, че 12-метровото помещение може да бъде показано на публиката.

Техническият ръководител Рикардо Манчинели отговаря за реставрацията на хоросановите фигури по стените на предхристиянската базилика „Порта Маджоре“. Снимки: Телеграф

Подземната базилика била построена от богато римско семейство, отдадено на слабо известния култ Неопитагорейство. Съществувал през първи век, той предшествал появата на християнството в Римската империя и следвал мистична елинистическа философия, която проповядвала аскетизъм и се основавала на трудовете на Питагор и Платон.

„По онова време е имало много култове и като цяло империята е била доста толерантна към тях. Но специално на този е било гледано като заплаха, защото е отхвърлял идеята, че императорът е небесен посредник между смъртните и боговете“, обяснява д-р Джована Бандини, която ръководи разкопките.

Смята се, че базиликата е била построена от влиятелното семейство Статилий. Членовете му били обвинени, че практикували черна магия и незаконни ритуали, от хитрата и безскрупулна Агрипина, майка на император Нерон.

Смята се, че базиликата е била построена от влиятелното семейство Статилий.

Главата на семейството – Тит Статилий Таурус, бил разследван от сената за „пристрастеност към магически ритуали“. Той настоявал, че е невинен, но през 53 година сл. Хр. се самоубил. Базиликата била занемарена и по времето на император Клавдий била запечатана, а след това потънала в забвение.

Екип от експерти все още реставрира вътрешността й, като внимателно премахва наслоената пръст и калциевите отлагания. За целта се използват химикали, специализирани инструменти и лазери.

Стените на храма са богато украсени с изображения на птици, кентаври, жирафи, сатири.

Част от релефите по стените и тавана са ерозирали, но други са се съхранили изненадващо добре. Реставраторите премахват дебелия пласт от калций първо на ръка, а после с фини бормашини.

„Същите се използват от зъболекарите“, разяснява Рикардо Манчинели, технически ръководител на проекта.

Базиликата се състои от три нефа, разделени от шест каменни колони и една апсида. Всички те са украсени с изображения на кентаври, жирафи и сатири. Има и рисунки на герои като Ахил, Орфей, Парис и Херкулес. Главата на Медуза пази входа към залата, а долните части на стените са боядисани в кърваво червено, с интерпретации на птици и жени в тоги.
Храмът, който е напълно скрит от външния свят и до него се стига през врата, замаскирана от мрежеста ограда, се намира точно под жп линията. Отгоре се чува тракането на влаковете.

„Издълбана е в шуплест варовик – скала, която се обработва лесно. Това е причината да има толкова много катакомби под Рим“, посочва инж. Марио Белини.

Реставраторката Даниела Дуранти подхожда крайно внимателно към крехките стенни релефи.

Макар че реставрацията все още не е приключила, базиликата вече е отворена за посетители. Туристическите групи обаче ще бъдат малки заради крехкостта на монумента.

„Трябва да се поддържат постоянна температура и влажност. Температурата не бива да надвишава 18 градуса по Целзий, а влажността да е под 92%. Но пък не е добре да пада и под 87%, защото хоросанът започва да изсъхва и да се напуква.

Това място е уникално в Римския свят заради архитектурата и дизайна си. То е предшественик на базиликите, строени през християнската ера векове по-късно“, коментира д-р Джована Бандини.