Римска флейта открита под жп трасе край Пловдив

Порцеланови чаши за чай от потънал кораб край Китен са сред находките, открити от българските археолози през изминалата година. Резултатите от проучванията им ще бъдат представени в изложбата „Българска археология 2023“ в Археологическия музей в София, която се открива на 14 февруари.

Посетителите ще могат да разгледат над 400 експоната от 30 обекта, обхващащи периода от Праисторията до Възраждането. Артефакти от Варненски халколитен некропол, гръцките колонии Аполония Понтика (Созопол) и Емпорион Пистирос, римската пътна станция Циле до Чирпан, многослойните обекти при Алдомировци бяха показани на медиите ден преди официалното откриване.

Сред особено впечатляващите експонати несъмнено са намерените на дъното на Черно море при подводните проучвания в пристанището на Созопол и на потъналия край Китен кораб „Урдовиза“. Могат да се видят например части от керамичен съд с женска фигура и бухал, вероятно произхождащ от остров Лесбос и богато украсен керамичен съд с предполагам произход от град Теос край днешен Измир. Пътят на повечето находки е труднопроследим, но една от теориите е, че са се озовали на дъното на морето, изхвърлени от търговските кораби заради повреда, паднали са от него заради силно вълнение или при друг природен феномен.

Този керамичен съд от дъното на Черно море вероятно е изработен на остров Лесбос, но е бил прекалено счупен за поправка и е бил изхвърлен от търговците като отпадък. Снимка: „Площад Славейков“

Изследователската дейност край Созопол е продължила до средата на ноември миналата година. До момента е изследвана незначителна част от морското дъно, но дори и в едно работно поле с размери от около пет на пет метра могат да се извадят близо 400 предмета, уточнява доц. д-р Маргарит Дамянов, работил по обекта като консултант.

В същата витрина впечатление прави и опакован дървен елемент, описан като фрагмент от носещ стълб от наколна конструкция. Дървото вероятно е отпреди 5 хил. години, когато на мястото на созополското пристанище водната повърхност е била с около пет метра по-ниско и пясъчна коса е свързвала Стария град с остров Свети Кирик. В ранната Бронзова епоха е имало затворена лагуна и на брега се е намирало селище с къщи, изградени върху набити върху пясъка колове. За да бъде по-точно датирано селището, дървеният фрагмент ще бъде изпратен за анализ в Полша.

Друга забележителна находка е перфектно запазена бронзова фигурка на Хермес (Меркурий), датирана от Римската императорска епоха от ІІ – ІІІ в. Открита е при спасителни проучвания в римската пътна станция Циле край днешното село Черна гора, Чирпанско. Заради трасе на жп линия на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ са били извършени разкопки по протежение на 300 метра дължина през селото, където са засечени повече от 10 сгради от античния обект. Вече са ясни и очертанията на т. нар. Диагонален път на Римската империя – една от основните „магистрали“ на античния свят, която свързва Европа и Азия. Част от трасето е било разкрито и се установява, че пътното платно е широко 7 метра, изградено от едри каменни блокове. Към днешна дата трасето минава точно под жп линията, но има предложение част от него да бъде експонирано отстрани на влаковата линия. От „Железопътна инфраструктура“ са откликнали позитивно, но проучването на обекта ще продължи и в следващи кампании на археолозите.

Бронзов Хермес от пътна станция Циле. Снимка: К. Георгиев/Национален археологически институт с музей към БАН

Една от най-неочакваните находки на сезона е част от бронзова флейта от ІІ – ІІІ в. Запазена е част от дървената втулка, а върху металния обков има апликирани две релефни изображения на бюстове с човешки черти. Музикалният инструмент с обков от медна сплав се появява при спасителните археологически проучвания в с. Скутаре край Пловдив, проведени отново във връзка с проект на „Железопътна инфраструктура“.

Удивително детайлна е изработката на костен скиптър, намерен заедно с долна част от човешки скелет на скитски воин. Скиптърът е дълъг 39 см, а на върха му е представена интересна комбинация от глава на орел, съчетана с лице на скитски воин, като клюнът играе ролята и на шапка. Датиран от Късната желязна епоха от V в. пр. Хр., скиптърът е една от находките от селищна могила Праисторическия солодобивен и градски център Провадия – Солницата.

Костният скиптър от Провадия. Снимка: П. Лещаков/Национален археологически институт с музей към БАН

Вълнуваща находка е и комплект изцяло запазени порцеланови чаши за чай от първата половина на XIX век, произхождащи от Китай. Те са извадени от дървения търговски ветроход „Урдовиза“ до гр. Китен, който лежи на дълбочина 8,5 м. Самият воден съд е не по-малко впечатляващ – корпусът му е изработен масивен дъб и е с много висока степен на запазеност. Сред разкритите археологически материали на борда му се отличават навигационни инструменти, приспособления за готвене, трапезна керамика, стъклени изделия, приспособления за пушене.

Чаши за чай от Китай. Снимка: М. Райковска/Национален археологически институт с музей към БАН

Контекстът около намирането на експонатите в изложбата е доочертан в съпътстваща постерна изложба с информация и подробен илюстративен материал.

Изключително богат на важни находки е миналият археологически сезон, макар и да започва със закъснение заради административни неуредици, отбеляза доц. д-р Христо Попов, директор на Музея. Последните ценности, например статуетката на Хермес, са открити в средата на декември и са били спешно подготвени за експониране. Музеят е разполагал с бюджет от 4,5 млн. лева през 2023 г., но заради грешка в Министерство на културата тази година те са били намалени почти наполовина, обясни директорът. От ведомството са признали, че става дума за административна грешка и са изразили готовност да съдействат, уточнява той.

„Не искам да третирам това като скандал, а дали ще стане такъв, предстои да видим“, каза той на срещата с медиите.

Към този момент остава неясно с какъв бюджет от Министерството на културата ще разполага Археологическият музей за 2024 г. Заради нарастващата инфлация директорът смята, че са необходими около 7 млн. лева и вярва, че въпреки грешката, археологическият сезон тази година ще започне навреме.

Изложбата „Българска археология 2023“ може да се разгледа до 26 май. По изключение този път тя е разположена в Централната зала на Музея, тъй като зала „Трезор“ е заета от находките от некропола при Требенище.

Антропоморфна фигура (вдясно) и съд с похлупаче от некропола при с. Балей, Видинско, ХV – ХІІІ в. пр. Хр. Снимка: „Площад Славейков“