Риторично за Величко Минеков

Навалицата от хора и истории от ателието на Величко Минеков след броени дни ще се пресели в друга част на София. Разказите в камък и метал ще заемат позиция в очакване на публика на 15 март в столичната галерия „Контраст“. Темата на изложбата е „Ателието“, а кураторът – Аксиния Джурова – е разровила мястото, където Минеков остава насаме със себе си, за да представи пластики и предшестващите ги рисунки. 

Скулпторът ще бъде представен чрез произведения, създадени от началото на 60-те години на ХХ век до днес, част от които са емблематични за нашето изкуство.

„Той не е никак лесен – казва за Величко Минеков Джурова. – Суров и първичен, той минава през живота с оформени и твърдо устоявани през годините разбирания, със своя лична позиция, независимо от последиците й. Скулптурите, освен рисунките, са също част от този негов характер, като че ли родени от директния досег със земята, по която той стъпва и днес твърдо и тежко, въпреки годините си. Те са мощни и едновременно приканващи да ги докоснеш и прокараш ръката си по овалните форми, затворили мощни обеми. В ръцете му материалът е буквално послушен, оставен безпрекословно да го вае, доверявайки се на умението му да изтръгне от него светлина, така че да му придаде една чисто негова, пластична партитура.“

Публиката ще се озове сред „жените на Величко Минеков“ – положили в скута си деца, надвесени над водата, пиещи, поднасящи хляб, очакващи с ръце под престилките близките си, или освободени в своята земна еротика – свенлива, но и естествена, подобна на тази във фолклора, излъчват спокойствие и хармония със себе си. Неговите мъже са „уловени“ в материята на сурова естетика. Според Джурова те носят един Минековски оптимизъм, „присъщ на хората с историческа памет“.

Творбите ще бъдат оставени без названия и дати – идеята е, че в този над половинвековен път, минавайки през различни етапи – от класически до чисто структурни решения, напомнящи абстрактни форми, Величко Минеков остава „в рамките на една неофигуративност и романтична поетика“. Според кураторката, скулпторът е свързващата фигура между традиционната и модерната риторика в съвременното български изкуство.

Величко Минеков, „Жажда“, бронз

Величко Минеков е от малцината наши творци, имали шанса да учат едновременно при тримата големи класици на съвременната българска скулптура – Андрей Николов, Марко Марков и Любомир Далчев. Той е пребивавал още в ателиетата на Марсел Жинон (последният от големите класици в европейската скулптура), Хенри Мур, Задкин, Асен Пейков, Мацини.

Величко Минеков, „Тоалет“, бронз

Скулпторът твори от малката пластика и портрета до внушителните монументални паметници. Негови са релефните композиции от Паметника на Априлското въстание (1976) в Панагюрище, Гранитните композиции от Арката на свободата (Паметник на руската бойна слава, Мемориал „Беклемето“) в Троянския проход (1977), Сердика (1977) пред Централна гара в София, Паметникът на Ивайло (1978) в Ивайловград, скулптурният ансамбъл Спартак (1979) в Сандански, Паметникът на хан Аспарух (1981) в Добрич, Паметникът на Съединението (1981) в Пловдив, фигурата на Владимир Димитров – Майстора (1972) пред СБХ на ул. „Шипка“ 6 в София и много други. Негови творби има в колекцията на Националната художествена галерия, в Софийска градска художествена галерия, в редица областни галерии в страната, както и в Русия, Швейцария, САЩ, Унгария, Германия, Австрия, Италия, Иран, Египет и др.