Задава се потенциално най-добрият сериал от вселената на „Игра на тронове“, пише критиката дни преди премиерата на „Рицарят на Седемте кралства“. Първият епизод от сериала на НВО ще излезе на 19 януари за българската публика – дългоочаквано завръщане във Вестерос, докато зрителите чакат най-сетне да започне същинската част на гражданската война на Таргариените в „Домът на Дракона“. Сериалът вече е бил предоставен за гледане на критиката и първите им отзиви са факт – почти изцяло позитивни.
„Рицарят на Седемте кралства“ няма нищо общо с „Игра на тронове“, нито с „Домът на Дракона“, няма дракони, вълчища, бродници – всички фентъзи елементи, които превърнаха „Троновете“ в хит. От време на време се разпознават и познати фамилни имена, но първият сезон на сериала е направен по едноименната новела на Дж. Р. Р. Мартин. Нейното действие се развива далеч от Кралски чертог и представя един много по-реалистичен поглед към Вестерос – докато в столицата с високи залози се плетат интриги за Железния трон, обикновените хора слабо се интересуват от политика.
Главните герои са сър Дънкан Високия (Питър Клафи) и дребничкия му скуайър Ег (Декстър Сол Ансел). Дънкан Високия е споменаван в епизоди на „Троновете“, например когато Джофри и Джайм разлистват огромната книга с постижения на членовете на кралската гвардия – и откриват, че за сър Дънкан са отделени четири страници. В „Рицарят“ обаче Дънк, както е известен на галено, е далеч от бъдещите си постижения. Той е невзрачен рицар, фрийлансър, така да се каже, който се е клел не на някой от големите родове, а на неизвестния сър Арлан от Пенитрий. Когато Арлан умира, той оставя на подопечния си недостатъчно материални притежания, но железен морален код и непоклатим усет за добро и зло.
В тази предистория на доблестния рицар сър Дънкан той впечатлява най-вече с ръста си – тромав и дрипав, той осъзнава, че му липсва опит (а понякога и ум), но се надява, че предстоящ турнир в Ашфорд може да промени това. Ако го спечели, вярва той, някой от големите родове ще го покани да им служи. На път за събитието той скептично приема услугите на гологлаво момченце, което му се представя само като Ег. Ег е пълна противоположност на Дънк – дребен, смел и много остроумен, но и той като Дънк мечтае някой ден да стане прочут рицар. Двамата спътници не подозират, че събитията на предстоящия турнир ще имат геополитически последици, простиращи се далеч отвъд животите им.
„И старите, и новите богове са се усмихнали над продукцията, когато Клафи и Ансел са получили главните роли – пише Нийл Армстронг в отзива си за Би Би Си. – Те са брилянтни поотделно и имат изключителна химия, когато са заедно.“
Повечето зрителите на сериала несъмнено вече ще са гледали останалите продукции за Вестерос, но дори това не е задължително условие, за да се класира сериалът като успешен, отбелязва Армстронг:
„Игра на тронове“? Брилянтен, ако не се броят някои от последните епизоди. „Домът на Дракона“? Добър, без да достига висотите на предшественика си. Долу-горе така се чувстват феновете за първите два сериала от Вестерос. Сега идва третият, трепетно очакван „Рицарят на Седемте кралства“ – пълно удоволствие от началото до края. Не сме се забавлявали толкова във Вестерос от дълго време, а може би никога“.
Сериалът е най-краткият от вселената на „Троновете досега“. Има само шест епизода с дължина от около половин час.
„Отдалеч погледнато, „Рицарят на Седемте кралства“ е израз на умело управление на интелектуалната собственост, запознавайки феновете с по-малко известни кътчета от сложно изградената история на Мартин – коментира Алисън Хърман във „Варайъти“. – Но аз не съм мениджър и не е моя работа да оценявам сериал по потенциала му за разширяване на франчайза. Мога само да съобщя, че когато Дънк и Ег се отправиха към споделеното си бъдеще в края на сезона, знаех, че с радост ще се присъединя към тях и занапред. Дънк може би е, по думите на Ег, „достатъчно висок и за двама ни“. Неговата история е все още освежаващо малка.“
По-малките мащаби обаче не се харесват задължително на всички.
„По-ниските залози наистина правят гледането по-леко, с изключение на края на сезона, който е изпълнен с мрачни сцени и кръв – пише Джуди Бърман в отзива си за „Тайм“. – Но анемичният сюжет на сериала и слабите опити за хумор също повдигат въпроси относно здравословното състояние на франчайза. Дали това наистина е най-завладяващата или дори най-забавната история, която може да се извлече от вселената на Мартин?
Няма нищо лошо в това обикновените хора да бъдат поставени в центъра на история, развиваща се във вселена, която зрителите преди са виждали предимно през очите на управляващата класа. Но „Рицарят“ като че ли съществува най-вече като пълнеж между сезоните на „Дракона“. Има голямо старание, особено в първите епизоди, да бъде забавен. За съжаление, идеята му за хумор е повтаряща се шега за вечната благодарност на Дънк към Арлан, че го е бил само когато е заслужавал.“
Още преди да тръгне официално „Рицарят на Седемте кралства“ има почти 90% одобрение в „Ротън Томатоус“. Предусетили позитивните реакции, от НВО са реагирали бързо и вторият сезон на сериала вече е поръчан. Премиерата му се очаква през 2027 г.
Текстът е част от проекта „Критика и дуелизъм“ на „Площад Славейков“, подкрепен по програма „Критика 2025“ от Национален фонд „Култура“.
