Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Ритуалът с остригването на женските коси

От дълбока древност дългите разпуснати коси са ярък символ на женската сексуалност

Моника Белучи в сцена от „Малена“ - филм за жена с неустоима красота, наказана от жените с линч с остригване на косата. - Ритуалът с остригването на женските коси

Моника Белучи в сцена от „Малена“ - филм за жена с неустоима красота, наказана от жените с линч с остригване на косата.

Пореден случай на остригано от партньора си момиче, този път в Свищов, повдига отново въпроса: защо мъжете насилници често остригват жените „за наказание“. Такъв беше скандалният случай с Дебора в Стара Загора. За подобна гавра с приятелката си разказа безцеремонно и Тити Папазов.

Остригването на косата е символ, който има корени в наистина древни вярвания и традиции. Много от днешните насилници дори не знаят скрития смисъл на този варварски акт, но го прилагат инстинктивно, черпейки основания от първични и неосмислени кътчета в подсъзнанието си.

От памтивека всички народи придават особено значение на косата. Освен предпазната си функция, косите са и израз на личността. Древните са смятали, че в косите е съсредоточена жизнената сила на човека, затова и в Библията Самсон губи силата си, след като Далила подстригва дългите му коси. При мъжете те били въпрос на сила, а за жената косата символизирала плодовитост.

В Древна Гърция половин хилядолетие преди новата ера къдриците били не просто мода, но и изобразявали отношението на гърците към живота. Те символизирали движение, промени, свобода и радост. Келтите пък си правели прически, които трябвало да внушават ужас у противника – дългите им коси били подредени (по-скоро разрошени) като лъвски гриви.

В традициите на много народи се е съхранило вярването, че първото подстригване на детската коса е важен ритуал. Това е неосъзнато отъждествяване с предстоящата промяна – отрязването на косите като загуба на невинността. Затова и в повечето култури, особено в Европа и Азия дългата коса на девойката е обозначавала нейната непорочност, била е видимо доказателство за недокоснатата ù девственост. След омъжването косата се скривала под забрадка или друга украса за глава. Този обичай се е съхранил и при консервативните юдеи, при които омъжената жена задължително скрива косите си под перука. Най-видим е неговият отглас при мюсюлманите – крайните привърженици на шериата дори наказват с изтезания жените, чиито къдрици случайно са се показали навън. Косите на жената, казват традициите, могат да бъдат виждани само от нейния мъж. Още в миналото отрязаните или дори изгорени женски коси били свидетелство, че жената е наказана за изневяра или неподчинение на мъжа си.

Разпуснатите коси в старите култури били знак за покана към интимна близост. Жената с несплетена коса, изложена на показ, била възприемана като разпътна. Така косите станали и ярък символ на женската сексуалност.

В Средновековието с разпуснати коси били изобразявани само вещиците и русалките. В Ренесанса и Барока с разпуснати коси художниците най-често рисували Мария Магдалена – разкаялата се блудница. По-късно в картините на прерафаелитите магическите фатални жени разпускат косите си, за да подчертаят принадлежността си към един фантазен свят.

Сложните прически и перуките, характерни за XVII и XVIII век, също имат за цел да скрият истинската роля на женската коса като сексуален стимулатор, а при мъжете – да скрият факта, че са загубили косите си (силата си) поради оплешивяване. Късата женска коса се появява късно – едва след Първата световна война, когато светът изцяло се променя и жените започват да откриват нов тип свобода.

Истинската революция настава през 60-те години с разцвета на модерния феминизъм – подстриганата почти по мъжки коса подчертава равноправието между мъжете и жените. Хипи движението пък обръща формата, като запазва посланието – при хипитата и мъжете, и жените са с дълги свободни коси, които символизират сексуалната свобода и равноправие. Косата е важен атрибут и при пънк вълната – тогава тя съвсем променя обичайната си форма и цвят като израз на крайно бунтарство.

Като цяло в историята на цивилизацията за мъжете загубата на косата означава символично кастрация, а за жените – загуба на сексуалност, тоест – и на възможност да влияят несъзнателно върху мъжете. Това стои в основата на „подстрижението“ при монахините, които завинаги губят статута си на жени в обичайния смисъл на думата и се превръщат в „невести на Христос“. Остригвани като наказание са били косите на жените, влезли в сексуална връзка с враговете във война. Особено видно е това след Втората световна война заради запазените доказателства – снимки и документални хроники, но обичаят всъщност е древен.

Остригването на косата е и знак, че остриганият е във властта на този, който го лишава от важен атрибут на личността. Военнопленниците, концлагеристите, затворниците, а дори и младшите чинове в армията – всички те са подложени на нещо като ритуално остригване.

Така насилниците, които остригват жените, всъщност изпълняват ритуал – те подчертават властта си над тях, лишават ги от привлекателност и сексуалност, превръщат ги в безполови същества, които нямат въздействие върху тях. Всъщност това е израз на страх и неувереност. Насилникът изразява собствените си атавистични комплекси, лишавайки жената от косата ù.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg