Културата трябва да се завоюва

„Унгарската младеж отново сътвори история, нещо повече – сътвори световна история!“
Гергей Понрац

Спектакли на модерна танцова трупа от Сегед, посветени на Унгарската революция и борбата за свобода от 1956 г. бяха представени на датата, на която е започнало въстанието 23 октомври, на сцената на Софийска опера. Създадени за 60-годишнината от тези събития, „Танцова сюита” и „Ритуал” са съвместни продукции на Сегедския модерен балет* и на Националния балетен театър на Унгария. Организатори на събитието са Посолството на Унгария в София, Унгарският културен институт, с подкрепата на Инициативен мемориален комитет.

„Танцова сюита“ е светъл жест на преклонение пред паметта за събитията, в които унгарският народ дава немалко жертви. През октомври ’56-а светът наблюдава Унгария, която защитава националната си независимост и се бори за свободата си на живот и смърт. Революцията трае само две седмици, но се вписва в световния „ритуал” на отстояването на човешките права и достойнство. Вписва се с кървави следи, които завинаги премахват илюзиите за комунизма.

Върху музиката на Бела Барток се редуват сцени, които я интерпретират емоционално, с лекота и елегантност. Хореографията се развива пред прожектирани чернобели, документали снимки от Унгарската революция с ярки емоции, запечатани върху тях. „Танцова сюита“ е чиста, дистанцирана във времето, но жива като отношение към темата пиеса, в която телата на танцьорите представят общото тяло на народа, което минава през строгите, парализиращи ограничения на диктатурата, през експлозията на бунта, през вихъра на метежа и стига до краха на поражението. На финала, над покосените от съветския терор, паднали на сцената тела, се прожектира унгарското знаме, което бавно се променя от черно-бяло в цветно. Прости символи, поднесени с професионална лекота и без всякаква дидактика. Танцьорите на сцената, 20-25-годишни, са родени 30 години след тези събития. Но енергиите, които ги водят, начинът им на движение, самочувствието им са подплатени от съзнанието, че са постигнали „свободата като степен на развитие“.

„Ритуал“ е трансцедентална пиеса, която достига високо ниво на абстрактност. Тя експлоатира чистите енергии на първичните, „племенни” импулси, които осигуряват виталната мощ на общността. Хореографията се движи в диапазона от простия жест до сложните разработки на соловия и групов танц – силно наситена с минималистични жестове, енергийна, с интересни, запомнящи се визуални решения, издържани в сиво-черната гама.

Ритуалите, свързващи общността, се възпроизвеждат и обновяват живота, понякога отхвърляйки цивилизационните ограничения и норми. Под хладните звуци на съвременни техно-ритми, танцът демонстрира постоянния кръговрат на обновяването, който кулминира в стремеж към Светлината. Най-силният образ в пиесата представлява скулптирана мъжка група, която се устремява към светлинния сноп, падащ върху нея. С опоетизирането на първичните групови импулси пиесата като че ли е повлияна от „Пролетно тайнство“, включително с появата на „момичето-жертва” на финала.

За младите танцьори техниката е средство за изразяване на чисти емоции, които заливат сцената като освежителен, пълнокръвен поток, в който светлината се отразява с нюансирани светлосенки. Така както свободата озарява живота ни.

Спектакълът ме подсети за изказването на Андре Малро: „Културата не може да се наследи, тя трябва да се завоюва“. Както и: „Революцията е ваканцията на живота“. Младата унгарска танцова трупа е пряко въплъщение на тези думи.

* Сегедската трупа за съвременен танц функционира от 2000 г. като самостоятелна компания под формата на фондация с видно място в обществения живот. Освен национални успехи, трупата печели и признанието на публиката и специалистите по време на гастролите си в чужбина. През 1993 г. приема името Szeged Contemporary Dance Company с Тамаш Юронич като арт директор и водещ хореограф и с директор Андраш Патаки. В трупата поставят и известни европейски хореографи.