Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Роби на рекламата

Броени часове, след като Мария Шарапова призна, че е приемала забранен медикамент, компаниите, вложили в нея парите си, побързаха да прекратят договорите си с нея

Допреди дни Мария Шарапова не можеше да направи не само обичайния си крос, но и дори лека разходка в парка, обута или облечена в други спортни дрехи, освен тези на „Найк“. Вече може да носи каквото си иска. - Роби на рекламата

Допреди дни Мария Шарапова не можеше да направи не само обичайния си крос, но и дори лека разходка в парка, обута или облечена в други спортни дрехи, освен тези на „Найк“. Вече може да носи каквото си иска.

Тези дни по-добре да не си Мария Шарапова.

Казвам го не като тенис фен, защото не съм. Казвам го като съвременник и свидетел на един ужасяващ световен процес на брандиране на всичко и всякакво, стига то да носи печалби. Казвам го като човек, живеещ във време, в което вече нищо общественозначимо няма истинско лице и ясен смисъл.

За Мария Шарапова, разбира се, знам това, което и всеки средноинтелигентен градски човек със задоволителна спортна култура. Виждала към я по телевизията на корта – забележителен боец и интелигентен играч, доколкото моите скромни тенис познания могат да отсъдят. Всъщност, с тениса имам кратка и болезнена среща в детските си години, която спокойно мога да нарека сблъсък. Майка ми се беше пощурила да ме прави „модерно“ дете и като повечето си приятелки настояваше да се занимавам точно с тенис, защото бил спортът на големия бизнес. Това беше причината да ми закупят бяла къса поличка, гуменки от Кореком и тенис ракета на старо от дъщерята на спортния журналист Димитър Ексеров (брат на тв звездата на спортната журналистика на времето Никола Ексеров) и да ме побият на кортовете в Студентски град с личен треньор. Всичко завърши, когато след две седмици усилени тренировки и блъскане на топка в стена, треньорът просто един път забрави да ме освободи. И след цели три часа, вече на сдрачаване, майка ми долетя ужасно притеснена къде съм се затрила и ме отнесе от корта и спортната ми кариера, подскачаща зад гърба й като неизлитащо хвърличо и ревяща с пълно гърло. Разбира се, от мен никога не се е очаквало да стана спортист – не и с тези физически дадености. Не и с тези човешки интереси.

Хора като Мария Шарапова обаче са родени да водят спортни битки. Колкото и да се говори около този допинг скандал за милионите долари на тенисистката, спечелени в по-малката си част от турнири и в по-голямата – от рекламни договори, истината е, че тя си ги е изработила с това, което прави най-добре – играта на тенис. Тези нейни постижения са видни, документирани и никой не може да ги оспорва. Атлетът, особено когато не е част от отбор, е като артиста индивидуалист – неговият живот е посветен на стремежа да надскочиш всички и себе си, това изпълва цялата му действителност и доста често го поставя в неочаквано сложни за понасяне ситуации. Като тази да се опиташ да отиграеш добре ролята, която ти е отредена, за да запазиш лицето и репутацията на компаниите, инвестирали милиони в теб, като едновременно с това не се превърнеш в жалък, обясняващ се за личните си слабости човечец.

Страшна е тази алчност и студенина на съвременната рекламна култура. Броени часове, след като самата Мария призна публично, че е взимала въпросното, забранено от началото на годината лекарство Милдронат (търговското име на мелдоний), компаниите, вложили в нея парите си, побързаха да прекратят договорите си с нея. „Найк“ го направиха първи – на тях и без това не им върви много-много със звездите, след като през годините заради различни реални или недоказани скандали имаха проблеми с не един наистина палав техен „човек“. Сред тях например са Уейн Рууни (скандал с проститутки), Тайгър Уудс (семеен скандал покрай изневяра) и футболистът от американското първенство Майкъл Вик, от когото спортният гигант се отказа основателно, след като стана ясно, че той се забавлява с кървави битки между кучета.

Случаят с Шарапова обаче изобщо не може да се мери с подобни звездни „гафове“. Нейната вина и тази на екипа й всъщност е, че са проявили немарливост към забраната или просто наистина са се надявали да минат между капките, тъй като медикаментът е забранен от твърде скоро, а самата спортистка, както стана ясно, го взима от почти десет години. Световният „цербер“ на допинг тестовете WADA я нападна ожесточено, обяснявайки, че преди влизането на дадено вещество в списъка на забранените субстанции в спорта, екипите и самите спортисти са информирани регулярно три месеца преди ефективната дата на забраната. Шарапова призна за получаването на последното предупреждение през декември, но… тя и екипът й не му обърнали внимание (в смисъл, че дори не били отворили плика!). Не мога да коментирам това – правилата в спорта са си правила, както във всяка област, и неусвояването на пратена информация не е основание да я отричаш като факт.

По-страшното обаче е, че лицемерният съвременен бизнес е най-чувствителен именно към тези скандали и към спортисти от толкова висок ранг, замесени в тях. С подобна корпоративна „чувствителност и достойнство“ се оказаха, видите ли, и „Таг Хауер“ с техните висококласни часовници, и „Порше“ с прескъпите си автомобили, а доколкото става ясно – още козметичният гигант „Ейвън“ и минералната вода „Евиан“ също са на път да преразгледат договорните си отношения с най-добрата ракета в женския тенис в момента. Нищо, че допреди дни именно тя им носеше пари с всяко помръдване на малкия си пръст, стига да е докоснал нещо, носещо бранда им. Нищо, че във всяка своя публична изява тя трябва да се съобразява с толкова много изисквания на спонсорите си, че в края на краищата не й остават много възможности да бъде естествена. И нищо, че след толкова успешна кариера и милиони фенове по цял свят, рускинята, живееща в Америка, може да се окаже просто със съсипана кариера. И да, ок, със собствена нова марка за шоколад и близо трийсет милиона долара – но те едва ли ще оправят горчивото чувство от създадения мега скандал.

За да съществува, рекламният бизнес трябва да бъде настоятелен. Днес обаче той е арогантен. Знаете ли например защо веднага щом финишират след спускане скиорите от световните първенства бързат припряно да си свалят ските и да ги вдигнат нагоре до рамената си? Ами защото това е начин да се види логото на тях, без телевизията да може да се нацупи, че я използват като рекламен носител, тъй като тя така или иначе трябва да снима лицето на състезателя. Така, докато диша едва едва след спускането си, скиорът изпълнява задълженията си към тези, които му плащат.

Същото се случва и не само по време на „работа“ на звездите, станали роби на рекламата. Да се съобразяват с рекламодателите и спонсорите си е тяхно постоянно задължение, където и когато и да се появяват. Затова например можете да видите големи спортисти или звезди от шоубизнеса небрежно, но настоятелно да премахват кичур коса от челото си, да се почесват неестествено по лицето или твърде много да запрятат ръкави – може би на китката им се мъдри часовник с цена в шест или седем цифри, чийто образ трябва неусетно да се „впие“ в съзнанието на зрителя отвъд екрана. Това е причината дори в свободното си време, когато се разнасят из парка или в квартала с бейзболна шапка, нахлупена до брадичката, лежерните им дрехи също да са или без никакъв бранд, или с логото на този, който плаща. Мария Шарапова не може да направи не само обичайния си крос, но и дори лека разходка в парка, обута или облечена в други спортни дрехи, освен тези на „Найк“. Няма как да седне в заведение и да поръча друга вода, освен „Евиан“. Дори Фейсбук активностите й бяха загубили цялото очарование на възможността да „си пишеш“ със звезда от такъв ранг, тъй като те бяха препълнени с рекламни снимки, придружени с леки лирични отклонения на тема „къде бях, с какво бях облечена, на кого беше събитието и с каква кола отидох“. Затова и преди около десет часа, когато на официалната Фейсбук страница на звездата се появи, дълъг и изключително личен пост, разказващ за надеждата й отново да играе и да излезе от водовъртежа на последните събития с достойнство, беше препубликуван хиляди пъти, харесват и споделян от феновете наистина с най-добри чувства и демонстрирана подкрепа. Струва ми се, че точно това „очовечаване“ е най-полезното нещо, което се случи на Мария, но и на нас като зрители на това неспирно повсеместно, фалшиво, рекламно шоу.

А иначе спонсорите биха имали далеч по-достойно лице, ако просто бяха застанали зад звездата. Щяха, макар и за кратко и фалшиво, да ни накарат да си помислим, че в безжалостните им политики от време на време се пръква по нещо хуманно.


Всичко от Мария Касимова

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах