Летен сезон

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Робин Уилямс: Срамувам се. Направих отвратителни неща

Когато изпих първата чаша с алкохол, усетих топлина, някакво малко чудо

Робин Уилямс (1951-2014) - Робин Уилямс: Срамувам се. Направих отвратителни неща

Робин Уилямс (1951-2014)

Днес всички по света, които Робин Уилямс вдъхновяваше или просто радваше с играта си, си задават въпроса „Защо?“. Актьорът бе намерен мъртъв в понеделник, полицията предполага, че сам е посегнал на живота си. Блестящ комедиант на сцената и екрана, в живота Уилямс бе твърде чувствителен. В последните години се бореше с тъгата и депресията, превзела го след тежка борба със зависимостта си от алкохола и наркотиците. В. „Гардиън“ извади от архива си интервю с Уилямс от 2010 г., в което актьорът решава да говори не за своя нов филм тогава „Най-добрият татко на света“, а за битката със собствените си демони.

Последният филм на Робин Уилямс е брилянтен. „Най-добрият татко на света” е умна, мислеща, мрачна, странна комедия. Въпреки че част от работата по един филм е и неговата промоция, когато се срещам с този холивудски актьор, той ми показва, че това, за което наистина иска да говори, е пропадането му отново в лапите на алкохола и възстановяването му от сърдечната операция, която преживя наскоро.

В продължение на 20 години той е абсолютно трезвен. Не близва алкохол, да не говорим за злоупотреба с кокаин -наркотик, с който са изключителни приятели преди раждането на първия му син през 1983-а.

Всичко започва отново през 2003 година, когато снима филм в Аляска. „Снимах в малко градче, което изглеждаше да е граница с края на света. И тогава реших, че нищо друго не ми остава, освен да изпия няколко чашки. Чувствах се сам и уплашен. Когато изпих първата чаша, усетих топлина, някакво малко чудо. Докато се усетя, вече имах проблем и се чувствах изолиран.” Не посегнал обаче към кокаина, знаел, че това би го убило. „Не съм взимал нито грам, той те прави параноичен и импотентен, за какво ми е.”

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Увлечен от страстта по алкохола, Уилямс се изложил безпаметно на благотворително събитие, домакинствано от Шарън Стоун в Кан. Папараци заснели срамното му пиянство, но семейството му взело мерки, настанявайки го в рехабилитационна клиника. Посещавал съвестно веднъж седмично сбирките на Анонимните алкохолици.

„О, Боже, на такива места ставаш много емоционален. Свалят ти всички маски и бариери, буквално ти се пропуква ризницата. И ти нямаш шанс да не се покажеш. Тогава усещаш колко си смъртен. Алкохолът ти взима всичко.”

Вторият му брак приключва преди 6 години, в голяма степен и заради проблема му с пиенето. „Бях засрамен, направих отвратителни неща, които са трудни за поправяне. Може да ти простят или ти да простиш на себе си, но няма връщане назад.” Двойката е заедно 19 години и има син и дъщеря.

За Робин Уилямс може да кажем с чисто сърце, че не е стереотипен актьор. Намира славата си в края на 70-те като извънземен в ситкома „Морк и Минди”, но истинското му призвание идва с брилянтното изпълнение в „Добро утро, Виетнам”, което му носи номинация за „Оскар” през 1988 година. Следват големи роли – в „Общество на мъртвите поети”, „Кралят на рибарите”, „Мисис Даутфайър”. Десет години след номинацията си за наградата на Академията, той най-накрая я печели за фантастичното си превъплъщение в „Добрият Уил Хънтинг”.

В последния му филм – „Най-добрият татко на света”, Уилямс играе Ланс – неуспешен писател, неуспешен учител, самотен баща. Синът му Кайл е пристрастен към интернет порното и ненавижда реалността. Изолиран от света, Кайл умира инцидентно. Героят на Робин написва фалшиво предсмъртно писмо, което е поместено в училищния вестник. Кончината на Кайл отприщва ревизия на всеки един коментар, оставен от него във виртуалното пространство и взаимодействието му с изфабрикуваната печал на съучениците му…

Докато гледах „Най-добрият татко на света”, не можех да се отърся от усещането, че наблюдавам ехото на собствената му чувствителност. Когато го попитах дали е щастлив, той отговори: „Така мисля. Не се страхувам да бъда нещастен. Това състояние също е добро. Ако успееш да видиш дори в най-тъмните си мигове светлина, това е подарък.”

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах