Робин Уилямс. Тъгата на клоуна, останала необяснима

Тъгата на клоуна е една от най-старите иронии на шоубизнеса. Смъртта на клоуна е още по-тъжна. Но Робин Уилямс не беше обикновен клоун, той притежаваше цялата палитра на клоунадата. Майстор на кратките изречения, от чиято точност и искреност те присвива. Вербални еквилибристики, имитиране, преобразяване, лицево изкривяване, ярост и веселба в едно. Караше ни караше да се смеем, караше ни да плачем. Той имаше дарбата да покачва стойността на живота на другите, но не успя да направи същото със своя собствен.

Самоубийството на Уилямс идва със същия изпитателен поглед към скорошните кончини на други две известни личности, които страдаха от зависимости – Филип Сиймур Хофман и Пичес Гелдоф. Субстанциите, които те докарват до зависимост явно са начинът, по който тези знаменитости успяват да се справят с напрежението. И именно заради това те не се различават от хиляди други, които не са под светлината на прожектора, но страдат от подобна несигурност.

Физическите болести са нещо, което медицината разбира. Знае кога в човешкото тяло нещо се е повредило и как трябва да го поправи. Душевните болести, ако болести изобщо е правилната дума за това, изглежда са изгубени в праисторически времена. Тяхното разбиране и лекуване е в толкова първична фаза, че е необяснимо защо едната медицина е толкова напред, а другата тъне в мрак. В противен случай защо здрави физически хора, които имат всички причини да бъдат щастливи, стават подвластни на своите демони. Психотерапевтите се скитат като хирурзи на бойно поле по време на кръстоносен поход в търсене на отговори, но за момента губят битката.

Уилямс изглежда е успял да се възстанови от зависимостта си към кокаина, но не и към алкохола. В забележително интервю, дадено преди четири години за нашата медия (бел. ред. – виж в ОЩЕ ПО ТЕМАТА) той не искаше да говори за кариерата си, а за проблемите си. Но въпреки желанието си да се пребори с тях, Робин Уилямс се провали.

Всяка една болест премахва всички класови различия между нас, но нито една не го прави така категорично, както когато душата боледува. Душевните болести си остават слабата брънка в медицината. Изследването на душата все още е нищожно. Терапиите са половинчати. Лекарствата са примитивни. Но зависимостите и депресиите изглежда се вклиняват прогресивно в отношенията между хората.

Това е пукнатина в прозореца, която може да се види, дори ако смените стъклото.

Тъгата на клоуна е отвъд иронията.

И е една от най-великите мистерии на живота.

Източник: „Гардиън”