Робот рисува като Рембранд? Нека първо да надхитри една котка

Виж и замръзни! Изкуството на портрета е заменено с мобилно приложение и роботизирана ръка. Просто сложете барета на смартфона си и го оставете да ви скицира. Няма нужда да се занимавате с художници никога повече. Това, що-годе, изглежда е посланието на новия инструмент от Творческата лаборатория на Гугъл – току-що представен на Световния конгрес на мобилните технологии в Барселона.

Снимаш се с телефона си с „Андроид“ и малък робот с писалка превръща фотоса в рисунка. И ето – имаш портрет! С изключение на това, че тази машинка всъщност не рисува ничий „портрет“ – защото робот никога няма да бъде в състояние да направи такова нещо.

Защо трябва да преувеличаваме възможностите на роботите? Всеки път, когато един от тях ходи до другия край на стаята без да падне, се приветства като пробив. Веднъж дори разговарях с робот на един научен панаир. Беше като да говоря с полудял бездомен наркоман – на език, на който никой от двама ни не е перфектен. Нямаше съзнание и все пак беше заявен като устройство за създаване на изкуство.

Има много аспекти на човешката интелигентност, които роботите никога няма да повторят, и портретирането е един от тях. Машината, показана в Барселона, картографира човешко лице. Тя не създава истински портрети с всичките им нюанси и изразност. Това е просто високо технологична играчка, еквивалент в XXI в. на автоматона, изумил редица монарси през XVIII век. Забавна да я притежаваш, но много далеч дори от зараждането на имитация на артистични способности.

И така, какво като роботите не могат да имитират точно? Да започнем с желанието всъщност да се създаде портрет. Приложението за портрети чисто и просто прави това, за което е програмирано. А какво е изкуство? Със сигурност, на първо място, волята – или нуждата – да правиш и изпитваш изкуството. Само хората притежават тази потребност.

Нека да направим робот, който може да надхитри котка, преди да мечтаем за машини, които създават изкуство. Дори да програмираш приложението да рисува като Рембранд, това все още ще е просто пасивна машина, подчинена на човешки команди – до идването на деня, когато компютър ще реши сам да изрази своя свят и да го нарече „изкуство“.

Разбира се, програмирането на компютър да портретира хора както Рембранд също не е много вероятно. Изкуството е субективно, с богато въображение, непредсказуемо. Създаването на потрети е особено емоционално – откриваме човешкото лице завладяващо, забавно, комуникативно, трогателно. Изкуството на портрета изразява богатата гама от емоционални реакции, които имаме един към друг (и към себе си). В крайна сметка това е есе на тема какво е да бъдеш човек. Автопортретът с превързано ухо на Ван Гог, „Аристотел с бюст на Омир“ на Рембранд и портрета на Гертруд Щайн на Пикасо – всеки от тях въплъщава сложни, интензивни, нюансирани сблъсъци и богати идеи на изкуството.

Може би роботи могат да заменят лошото портретиране. Може да клекнат на тротоара пред Националната галерия, за да генерират бързи рисунки на туристите. Техните „портрети“ ще са безжизнени и банални. Вътре в музея, междувременно, Рембранд ще се взира от своя портрет, както прави от векове. Човешко, твърде човешко.