Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Робството на литературата и владичеството на фактите

Живеем в съжителство с чалга историци под присъствието на патрЕотизма

Изборът на „Под игото“ за любим роман, следван от „Време разделно“, чиято екранизация пък се оказа любим филм на българите, говори за огромната роля на литературата в изграждането на историческото ни самосъзнание. Но дори в романа на Антон Дончев, според когото, „цялата история е едно непрекъснато клане“, има примери за мирно съжителство. - Робството на литературата и владичеството на фактите

Изборът на „Под игото“ за любим роман, следван от „Време разделно“, чиято екранизация пък се оказа любим филм на българите, говори за огромната роля на литературата в изграждането на историческото ни самосъзнание. Но дори в романа на Антон Дончев, според когото, „цялата история е едно непрекъснато клане“, има примери за мирно съжителство.

Яростни спорове – в робство, владичество, присъствие или съжителство са живели българите от края на ХIV век до 3 март 1878 г. – тресат медии, форуми и социални мрежи с 9,5 по скалата на патрЕотизма. Въпросът не е нов, но също като бойния вик „Махат Паисий! (Ботев, Вазов, Левски)“, който действа силно възпалително върху общественото съзнание и събира на тълпи феновете на историческата чалга, той се появява винаги, когато общественото внимание трябва да бъде заглушено, задушено и в крайна сметка отклонено от нещо по-важно. Но дори измислените спорове имат нужда от аргументи. 

Самият въпрос е представен в повечето медии невярно и манипулативно. Терминът „присъствие“ може да се роди само в главата на някой, страдащ от пълно „отсъствие“ на интелект или като политическа провокация от началото на 90-те. Знаем, че поръчителите и вдъхновителите на „Възродителния“ процес, както и техните явни и тайни помощници, не получиха справедливия процес, който заслужаваха и се възродиха по всички важни места в държавното управление.

Съжителство“ – тук ситуацията е малко по-различна: терминът съществува, но като определение за социалните и културни отношения между етносите в Османската империя. Лъжливото внушение беше,  че има предложение „съжителство“  да замени робство/господство/владичество като определение за общественото, икономическото и правно положение на българите в Османската империя. Самодейни комици веднага се включиха с въпроса дали сега трябва да прекръстим „Под игото“ на „Под съжителството“. Няма да се наложи. Съжителството е имало на много места – във всяко село или град, където заедно са живеели българи и турци. Където е имало не само джамии, но и църкви. Съжителството може да не е било доброволно – не и от страна на българите, но това не значи, че не е съществувало.

Жертвите в Батак и Перущица не могат да бъдат забравени, но това съвсем не означава, че всяка среща между българи и турци е завършвала с масово клане. Ако беше така, за петстотин години да са ни изклали до крак – или ние тях. Българският език и националната ни кухня (и не само те) са пълни с доказателства за междуетническо съжителство – включително и с останалите етноси – евреи, арменци… Съжителството продължава и след Освобождението, въпреки редовните опити на една партия преди 1989 г. да го унищожи с насилствени „възродителни“ процеси – и една друга, след 1989-а, да го размахва заплашително като етническа карта.

Карикатура: Чавдар НИКОЛОВ

Карикатура: Чавдар НИКОЛОВ

Турското робство няма нужда от кавички, макар че нито е турско, нито е робство. Но въпреки че е невярно от научна, икономическа и правна гледна точка, това определение има своя смисъл, емоционални и обществено политически основания по онова време. Естествено е, че лишени от правото сами да определят съдбините си, идеолозите и водачите на Освободителните борби се чувстват поробени. Кланетата и жестокостите също са факт. Затова и турското робство се среща навсякъде във възрожденската литература. Без него трудно би се осъществил подемът, направил възможно Априлското въстание. Естественото му място е там – в литературата, не в учебниците. Не е естествено днес на различни места в страната да се организират протести в защита на робството и да чуваме в телевизионен репортаж:

Ние сме от Калофер, цялото ни национално самочувствие се крепи на робството. Няма да позволим да ни го отнемат!

За своите литературни или политически цели, поети и прозаици могат да преувеличават и допълват истината – дори да си измислят. Историците обаче трябва да се интересуват най-много от фактите и най-малко от политиката – ако искат за бъдат учени, а не служители в отдел „Връзки с обществеността“ към някоя партийна централа.

„Мъчи ме един въпрос – написа вчера приятел във Фейсбук – дали фолклорът е надежден източник за историческата правда?

Ако отговорът е ДА, то бих искал в учебниците да намери място и войнишкият фолклор от годините на соца:

„В коридора крушка свети
А под нея – часовой.
Тежко, майко, се живее Във Софийски гарнизон.
Оградите са там високи
А фатмаците – жестоки
Гонят, бият, не прощават
Мамицата ни е****т.
Тежко, майко, се живее
Твоят син ще полудее.“

Ако отговорът е НЕ, докога ще се надъхваме с Балканджи Йово?“, завършва Георги Величков.

Мен ме мъчат два въпроса. Първият е дали можем да съдим за времето на „развития социализъм“ по това, което са писали тогава поетите и писателите? Ако литературата и поезията могат да бъдат надежден източник на историческа правда, бихте ли се съгласили вашите деца да учат кой е бил Тодор Живков и коя – БКП,  от стихотворение, написано през 1981 г. от един от големите български поети? То се нарича „Партийо“ и започва така:

На другаря Тодор Живков

В теб има нещо от Левски,
в теб има нещо от Ботев
и моето сърце ръкоплеска
във името на живота.

Нататък научаваме, че Партията е майка на живота, тя чертае пътя на света, учи ни на доблест, а към края има обръщение към някой (не се разбира дали Партията или лично Тодор Живков): „Ти ще разкриеш цялата вселена/и ний за теб сме горди да умрем“.

Не знам дали поетът наистина си е мислел и чувствал всичко, което е написал. Но все едно, от него няма да разберем нито кой е бил Тодор Живков, нито истината за онова време.

Вторият ми въпрос е към всички, които не приемат никакви други определения, защото „си искат робството“ и сега протестират. Къде бяхте вие през 1983 г., когато поредният четвърти том от „История на България“ на БАН излезе под заглавието „Османско владичество XV – XVIII век“. Защо мълчахте? И тогава ли сте били под робство?


Вижте още: ЗА ЧЕСТТА НА ИСТОРИЯТА

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС