Роден в гипс

Великият Огюст Роден, най-голямата гордост на Франция в скулптурата, не владее достатъчно добре езика на Юго и Молиер през по-голямата част от живота си. Страдал е от силно късогледство, не му е вървяло в учението и ръцете в комбинация с фантазията му са най-доброто му изразно средство.

От друга страна лошото зрение го спасява от ужасите на Френско-пруската война от 1870 г. Тогава 30-годишният Роден е мобилизиран като старшина в Националната гвардия, но по-късно го освобождават заради късогледството. Така не вижда на фронта поражението на родината си.

Човек може да научи тези и други прелюбопитни, но малко познати факти от битието на ваятеля на изложбата му в София. В НХГ до 15 септември продължава експозицията „Метаморфози”, с която парижкият музей „Роден” гостува у нас. Тя представя 80 скулптури и 20 рисунки от различни творчески периоди на артиста.

Много от експонатите са от гипс, правени като отливка от мраморна фигура, а други – като двата варианта на „Падащият мъж” са от бронз, налят в пясъчна форма. От патиниран гипс са и „Ева”, „Ирида”, „Мислителят”…

Посетителят също може да се гипсира от възхищение пред шедьоврите и съдбата на техния автор. Само тесни специалисти като куратора на експозицията Катрин Шевийо знаят, че когато е на 17 години (през 1857 г.) Огюст се явява на конкурс за прием в Художествената академия в Париж. Минава на изпита по рисуване, но три пъти го късат на скулптурата. Стилът му не съответствал на неокласическите традиции, властващи по онова време. Понеже е от твърде скромно семейство, на младежа му се налага да работи, за да се прехранва, и едновременно с това да е близо до изкуството. Затова става чирак в ателиетата на различни скулптори.

В експозицията „Метаморфози” липсва първата голяма творба на Роден – „Бронзовата епоха” – гипсова статуя на млад мъж в естествен ръст. Скулпторът я излага през 1877 г. в брюкселското „Художествено и литературно средище” и в Салона на френските художници в Париж. Творбата толкова впечатлява с жизнеността си, че мнозина обвиняват автора, че е снел формата от жив модел и после я е отлял. От този момент нататък в следващите 40 години Роден е във възход. Поръчките се множат и е въпрос на престиж да имаш портрет, моделиран от ръцете му.

За самия него пък е въпрос на живот и смърт да има муза до себе си, която разгаря сърцето и ума му. Между 1884 и 1892-а това е Камий Клодел, по-млада от него с 24 години. Смята се, че тяхната любов е вградена в шедьовъра на Роден „Целувката”, но и тази творба я няма в София. Има обаче два други забележителни примера за интимност от камък – едната творба е прегръдката на Минотавъра, а другата пресъздава ласките, описани от Овидий в „Метаморфози”, между нимфата Салмасис и хермафродита, в когото е влюбена.