Родените в годината на Чернобил станаха на 33

33 години от най-зловещото събитие в нашия живот. Чернобил – име на град, от което настръхваш. Невидимо бедствие, засегнало не само нашето поколение. Отпечатъкът е в гените и бъдещите поколения не са защитени.

Родените в тази страшна година стигнаха Христова възраст.

Ние, родителите на едномесечни бебета към онзи момент, се мятахме в неизвестността, в която ни захвърли т. нар. народна власт. Уверяваха ни, че се е случил малък инцидент и че нямало нищо страшно. Никакви указания не ни дадоха и в детската консултация – и там не знаеха.

Искаше ни се да вярваме – нали така бяхме научени, но нещо ни човъркаше и постепенно се изпълвахме с гняв.

Може да звучи банално от повтаряне, но е истина – най-свежите ранни зеленчуци – марули и лук, през 1986 година бяха най-разкошните, откакто се помня.

Радиационният облак е стигнал България на Първи май. Въпреки информацията, която са имали, нашите продажни ръководители не отмениха манифестацията, а изкараха под радиационния дъжд хиляди ученици, работници и служители. Нали животът трябваше да продължи без сътресения, да не вземем да си помислим нещо лошо и да разколебаем вярата си във „великия Съветски съюз”!

Слава богу, че оставаха само 3-4 години до краха на тая порочна система, в която бяха възможни трагедии с мащаба на Чернобил. Слава богу, че съществуваха и свободни и демократични държави като Швеция, която първа сигнализира за съмнителна промяна в радиационния фон.

Винаги ми са се стрували нелепи твърденията на правоверните комунисти, че ако не е бил „предателят” Горбачов, социализмът още щял да съществува. Това, разбира се, е пълна глупост – т.нар. социализъм рухна под тежестта на собствената си несъстоятелност.

Като студенти редовно обучение в специалността „Икономика на промишлеността”, имахме възможността през 70-те години в две учебни екскурзии да посетим предприятия – „гордост” на българската индустрия. Някои по-критични от нас още тогава се чудеха на първобитните условия в някои от тях. Разбира се, имаше и лъскави такива, най-вече шивашки – например заводът за ризи във Видин. Но условията в тъкачните цехове навсякъде бяха трагични – шумът достигаше децибели, несъвместими с човешкото здраве. Ставаше ми лошо само докато премина през тях. А там работеха хора по 8 часа на ден! Много от заводите бяха все едно от зората на Индустриалната революция в Англия в края на XVIII век. Социализмът беше започнал да се разпада.

Народът за пореден път беше разделен на „наши” и „чужди”, когато разбрахме, че е имало ведомства с големи групи от хора, които са били информирани за действителните размери на бедствието в България, и в тях са предприели адекватни мерки хората им да бъдат предпазени. Това още повече ни вбеси.

Днес медиите редовно ни информират за всякакви трагедии, случващи се в резултат на природни бедствия или човешки грешки. Но при отразяването им често се отива в другата крайност – преекспониране на събитията. Търси се шока, стъписването пред нещастието. Криворазбраната журналистическа активност понякога грубо нарушава личното пространство на пострадалите и техните роднини, предлага ни „ексклузивни” репортажи, стреми се да подражава на известни западни медии. Качват ни на влакчето на ужасите и в продължение на 2-3 дни препускаме през мъките на жертвите. После всичко утихва и потъва в забвение. А хората продължават да страдат, но вече никой не се интересува от тях.

Но все пак днес истината винаги е с приоритет, колкото и брутално в отделни случаи да ни се поднася от агресивна журналистика, продукт на все още незрялата ни демокрация.

Рубриката „Вашият коментар“ дава възможност на читателите на „Площад Славейков“ да станат и автори в сайта. Вие, нашите гости, често коментирате под статиите ни във Фейсбук, но някои от текстовете заслужават отделна публикация. Затова ви каним сред нас! Очакваме вашите текстове, подписани с истинското ви име. Изпращайте своите материали, анализи, коментари или художествена литература на имейл mail@ploshtadslaveikov.com.