Този текст е публикуван преди повече от 9 месеца

Родители „лекуват“ от хомосексуализъм сина си с „любов в действие“

Романът на Гарард Конли „Заличено момче“ излиза на български, а през октомври гледаме и екранизацията му на „Синелибри“

Никол Кидман и Ръсел Кроу са домакиня и баптистки проповедник в „Заличено момче“. - Родители „лекуват“ от хомосексуализъм сина си с „любов в действие“

Никол Кидман и Ръсел Кроу са домакиня и баптистки проповедник в „Заличено момче“.

Историята на гей момче, изпратено от родителите си на „лечение“ в евангелистка общност, разказва Гарард Конли в мемоарния си роман „Заличено момче“. Книгата излиза у нас тъкмо навреме за кино-литературния фестивал „Синелибри“ (5 – 20 октомври), тъй като в програмата му ще бъде показана адаптацията на книгата за голям екран с участието на Ръсел Кроу, Никол Кидман и Лукас Хеджис.

„Заличено момче“ проследява пътуването на Конли към истинската му гей самоличност, търпеливото и великодушно преодоляване на травмата и срама, подклаждани от неговото фанатично и тесногръдо обкръжение. Родителите му – баптистки проповедник и домакиня (в ролите Кроу и Кидман) – не приемат трансформацията, през която синът им преминава и когато навършва 19, принудително го включват в програмата „Любов в действие“. Инициативата е подкрепена от църквата конверсионна терапия, „лекуваща“ хомосексуалността. Ако не я приеме, младият мъж рискува да изгуби семейството, приятелите си и Бог, към когото отправя молитви всеки ден от съзнателния си живот.

Режисьор на филма е Джоел Еджъртън. Двучасовата биографична драма има почти еднакви високи оценки от критика и публика – 69% са положителните ревюта в специализирания сайт „Метакритик“, докато зрителите му дават 7 от 10 точки в IMDb. Продукцията е с номинация за „Златен глобус“ за най-добър актьор в драматичен филм (Лукас Хеджис), а за представянето на филма в София на 6 октомври ще дойде и самия Конли. На 7 октомври той ще е във Варна, а следващите дни в Бургас и Пловдив.

Фантастико: Смелостта да бъдеш различен

Книгата на американеца и ЛГБТ активист вече е на пазара. „Заличено момче“ е писана по време на престоя на автора в България през 2016 г. и от премиерата си през същата година насам е преведена на 10 езика.

Приходите от продажбата на „Заличено момче“ ще отидат за дарение в подкрепа на единствените цялостни услуги в помощ на ЛГБТИ младежи в България, предоставяни от фондация „Сингъл Степ“.

Предлагаме ви откъс от „Заличено момче“ (изд. „Колибри“).

Понеделник, 7 юни 2004 година

Джон Смид стърчеше висок, с квадратни рамене и грейнал поглед зад очилата си с телени рамки. Носеше памучни панталони в цвят каки и раирана риза – обичайното облекло за евангелистите в цялата страна. Потникът се очертаваше под изопнатата му риза, прошарената му руса коса беше опитомена от машинката за подстригване почти до нула номер, както бе обичайно за бръснарниците „Спорт Клипс“ във всички южни щати. Ние, останалите, седяхме в полукръг срещу него, облечени според изискванията на програмата, изложени на 274-та страница от нашите наръчници:

Мъже: Ризите се носят постоянно, включително по време на сън. Не са позволени изрязани фланелки нито като горна, нито като долна дреха, включително потници и други горнища. Лицевото окосмяване се отстранява седем дни в седмицата. Бакенбардите да са обрани до горната част на ухото, не по-ниско.

Жени: Задължително се носи сутиен, с изключение на времето за спане. Дължината на полата е до или под коляното. Фланелки без ръкави са позволени само под друга блуза. Краката и мишниците се бръснат най-малко два пъти седмично.

– Най-напред трябва да проумеете зависимостта си от секса, от неща, които не са дадени от Бога – каза Смид. Усвоявахме първата стъпка от дванайсетстепенната програма „Любов в действие“  – набор от принципи, който приравняваше прегрешения като изневярата, бестиофилията, педофилията и хомосексуалността с пристрастяващо поведение от типа на алкохолизма или комарджийството  – нещо подобно на програмата „Анонимни алкохолици“, но насочено към нашите „сексуални отклонения“, както ги наричаха наставниците.

Докато седях насаме с него в кабинета му само броени часове по-рано, той беше различен човек: по-мил и по-глуповат Смид, смешник на средна възраст, готов на всичко, само и само да ме накара да се усмихна. Държа се с мен като с дете и аз спокойно влязох в тази роля, защото бях само на деветнайсет. Той ме увери, че съм на подходящото място, че Божията любов ще ме излекува, ще ме извиси от греха ми към светлината на Божията слава. Кабинетът му беше достатъчно светъл, за да придаде убедителност на твърденията му, а стените бяха голи, ако не броим няколко поставени в рамка изрезки от вестници или избродирани стихове от Библията. От прозореца се виждаше голо парче земя – рядкост за предградията, избуяла морава, осеяна с неоновожълти глухарчета и техните хиляди плодосемки, които в края на седмицата щяха да се разлетят по шосето.

– Опитваме се да комбинираме няколко начина за лечение – увери ме Смид и завъртя стола си с лице към прозореца. Оранжево слънце се издигаше зад смътните очертания на бели варосани постройки в далечината. Чаках да плисне слънчевата светлина, но колкото повече чаках, тя толкова повече се бавеше. Така ли щеше да протича времето на това място, щяха ли минутите да се влачат протяжно като часове, часовете – като дни, а дните – като седмици?

– Възстановяването ти започва още щом се включиш в групата – каза Смид. – Важното е да подхождаш без предразсъдъци.

Бях там по свой избор въпреки задълбочаващия се скептицизъм, въпреки тайното си желание да избягам от срама, който изпитвах, откакто родителите ми бяха научили, че съм гей. Твърде много имах в живота си, за да се откажа от всичко: от семейството си и от все по-неясния Бог, когото познавах още от най-ранно детство.

„Боже – молех се, след като излязох от кабинета на Смид и се отправих по тесния коридор към централната зала, а флуоресцентните лампи припукваха под металните си решетки, – вече не знам Кой си, но моля те, дай ми мъдрост да издържа това“.

Няколко часа по-късно седях в кръга на Смид и чаках Бог да дойде при мен.

– Никой от вас не е нито по-лош, нито по-добър грешник от всеки друг на света – каза Смид. Ръцете му бяха скръстени зад гърба, цялото му тяло беше изпънато, сякаш беше завързано за невидима дъска. – Бог вижда всички грехове в една и съща светлина.

Кимах заедно с другите. Вече познавах езика на ексгей активистите, но когато за първи път се натъкнах на него на уебсайта на центъра, се шокирах, че моята хомосексуалност, която през по-голяма част от живота си се стараех да пренебрегвам, най-вероятно вече е „извън контрол“ и че ако не се излекувам, най-вероятно накрая ще блудствам с куче.

Колкото и нелепо да изглежда такова разбиране сега, навремето нямах на какво да стъпя. На онази възраст бях имал само няколко мимолетни преживявания с мъже. Преди колежа познавах само един мъж, който беше открито гей  – фризьора на майка ми, едър като мечок, който се държеше стереотипно: правеше ми комплименти за външния вид, клюкарстваше за колегите си и обсъждаше плановете за следващото си невероятно коледно празненство, а снежнобялата му брада вече беше оформена за ролята на Дядо Коледа. С тесногръдието се запознах чрез пантомима: от имитацията на мека китка или кръшна походка, която подигравателно разиграваха хора от моето паство; от фрази, които превръщаха естествената реч в напевна декламация като от телевизионно шоу: „О, ама не биваше“; от църковни петиции, поднесени за подпис, за да бъде предпазена страната ни от „дегенерати“. Мимолетната поява на трико в неонови цветове, прошумоляването на боа от пера, стегнато дупе, което се поклаща пред обектива  – каквото мярках по телевизията, ми се струваше допълнително доказателство, че да си гей е извратено, противоестествено.

– Трябва да разберете един изключително важен факт – каза Смид и гласът му прозвуча толкова близо до мен, че го усетих с гърдите си.

– Чрез сексуалното прегрешение вие запълвате празнота с очертанието на Бог в своя живот.

Бях там. Никой не може да ме обвини, че не съм опитал.

Четенето е безопасно за вашето здраве

Има ни заради вас

Скъпи приятели, читатели на „Площад Славейков”,

През трудните месеци на карантината, когато културата беше поставена на пауза, ние преминахме заедно с вас и благодарение на вас, без да спрем и за миг. Успяхме да ви заведем там, където изкуството е живо. Бяхме вашият пътеводител за безплатните изложби, концерти, опера, кино... Разказвахме ви за новото и за древното в света на изкуството, за усилията на творците да оцелеят в кризата. Внимавахме да не допускаме фалшиви новини – родни или чужди.

Благодарение на вашата подкрепа и дарения успяхме да преминем през първите трудни месеци. Помощта ви доказа, че сме ви необходими.

За съжаление, вирусът все още не си е отишъл, културата ще мине през дълъг период на възстановяване. Нашата мисия е да бъдем до нея, да ѝ помагаме, за да се завърне в пълния си блясък пред своята публика. Затова отново се обръщаме към вас, нашите читатели: не спирайте да ни поддържате. Без вас ще оцелеем трудно, културата има нужда от професионални медии, които да я подкрепят и да я свързват с вас, публиката.

Все още се нуждаем от вашата финансова подкрепа. Благодарим ви от сърце за всичко направено досега и за всичко, което ще направите в бъдеще.

Има ни за вас и заради вас.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Платформа A6 3