Рокпарче от 1972-а в „Жокера“ разпали педофилски скандал (видео)

Сред многото възторзи, обиди, опасения и противоречия, които предизвика филмът на Тод Филипс „Жокера”, има и едно обвинение, за което у нас не се писа много. Но то може да върне отново читателите към дискусията за отношението към доброто творчество, създадено от лоши хора.

В една от ключовите сцени в психологическия трилър Хоакин Финикс в ролята на Жокера танцува върху каменно стълбище под звуците на песента „Rock and Roll Part II“. Съавтор на този хит е Гари Глитър, осъден педофил, припомня изданието „The Conservation“.

Изборът на тази конкретна песен, под чиито звуци Артър Флек се преражда в Жокера, разгневи доста зрители. Гари Глитър (с истинско име Пол Гад) е много популярен британски изпълнител от 70-те години. В момента излежава 16-годишна присъда за сексуално посегателство над непълнолетни и опит за изнасилване, случили се преди 40 години (ако не го пуснат предварително, ще бъде освободен през 2031 г.).

Някои зрители се опитват да обяснят (оправдаят) музикалния избор за тази сцена с вдъхновението, което примерът на публично опозорения и осъден от обществото и властите Гари Глитър, оказа в трансформацията на героя, преживял сходни чувства. Други настояват, че зрителите не бива да изпитват удоволствие от филм, който възхвалява насилието – а чрез въпросната песен едва ли не оправдава и педофилията.

Гари Глитър през 1974 г. Снимка: Уикипедия

Отвъд моралната и етична загриженост, свързана с избора на парчето, звучащо повече от минута във филма, много зрители бяха особено възмутени от факта, че Глитър изглежда ще спечели пари под формата на авторски възнаграждения за използването на неговата песен. Останалите тревоги може и да са основателни, но както разкри наскоро „Ел Ей Таймс”, Глитър нямало да получи никакви пари. Не защото педофилите нямат право да получават авторски възнаграждения, а защото Глитър е продал правата си над въпросния запис на лондонска музикална компания.

Обяснение на авторските права

Авторските права е пакет от изключителни права, които се придобиват автоматично в момента на създаване на произведението, при условие, че са изпълнени определени изисквания – например, че произведението трябва да съществува в материална форма (запис или партитура). Що се отнася до песните, там има наслояване на права, тъй като те включват няколко произведения – музикалната композиция, текстовете и записът на парчето, които могат да са обект на отделни авторски права.

Принципно авторите и издателите притежават или се разпореждат с правото за публикуване, изпълнение и използването на песента в други произведения (например филм), докато продуцентът (който може да е артистът, мениджърът, продуцентът или звукозаписната компания) притежават или администрират същите права върху звукозаписа. Правата за текста и музикалната композиция важат 70 години след смъртта на автора. А правата върху звукозаписа – до 70 години след издаването му.

Така че не е необичайно една песен да има различни собственици от притежателите на самия запис. В случая с „Rock and Roll Part II“ се оказва, че мастер записът е собственост на лондонската звукозаписна компания „Снапър Мюзик”, която ги е откупила от Глитър през 1997 г.

Докато записът е притежание на „Снапър Мюзик“, правата за публикуване на песента в САЩ се управляват от „Юнивърсъл Мюзик Пъблишинг Груп” и Би Ем Джи. Въпреки че Гари Глитър си остава автор на песента (заедно с продуцента Майк Лиандър), говорител на „Юнивърсъл“ обяви, че при тази ситуация певецът-педофил няма никакви основания да получи каквото и да е авторско възнаграждение.